„Открих изненадата, която така и не успя моята Васка да ми подари, докато беше жива! Намерих мамините толкова търсени лъжички, които беше забравила къде ги е скрила и 15 лв. от старите пари! Толкова време е минало, че парите са се сменили, но изненадата беше още по-мила! Благодаря ти, майчице, там на небето! Обичам те!”, трогва до сълзи с една лична история певицата с псевдоним Вили Рай, позната на публиката от серията си участия в „Пирин фолк”, където тя обикновено излиза на сцената боса и танцува като самодива, ефектно съпровождана от духова музика. Изповедта на певицата е излята и се чете на един дъх, пише „Уикенд“.
Преди да си отиде ослепя моята мила майчица! Молеше бога да вижда поне малко, питаше го все: защо е наказана така? Понякога тихо плачеше и нареждаше добрините които е правила, как е била и безпричиненно съдена в живота си…, после обръщаше приказките. Славеше господ, че й е дал добри деца, работлив и умен човек, с който са живели скромно, но с много любов. Прощаваше на всеки всичко и се молеше за нас! До последните си дни търсеше изгубени неща, които не помнеше добре къде е скрила.
Често ми казваше с лека усмивка: „Когато намериш малките лъжички, ще се изненадаш” и питаше: „Намери ли ги?”. Така си отиде, без да ги открием. Не виждаше, но чуваше! Броеше стъпките до последната си есен до задното ни дворче, където пиехме кафе на джезве. Обичаше да слуша птичките и да разказва какво е сънувала. Така и до днес обичам да седна на същото място и винаги я виждам в спомените си близо до мен!
Вчера обаче с радост подреждах масата в двора защото добрите ми приятели (ретротонци) щяха да ни дойдат на гости. (Група „Ретротон” към читалището в Етрополе, напътствани в изявите си от професионалната певица – б. р.)
Най-хубавото в провинцията от както се помня са летните вечери в дворовете на хората. Чуват се до късно приказките, чашите и чиниите. После може и песен да се запее от някъде, па и да се дигне врява. Така е тук в малкото ни градче. Редя си аз трапезата и се сетих, че нямам за мекия плодов десерт 10 малки лъжички и нещо ме накара да се поразтърся в стария шкаф. Бръкнах на слуки и в ръцете ми се озова прочутата кутийка с малките, търсени от мама лъжички!
В първия миг ми се доплака, после се сетих за думите и с изненадата… и се усмихнах, все едно исках да й кажа – най-после! Отворих кутийката с типичния дизайн за времето си. Пишеше ОТК и годината 1978! Мама беше увила всяка лъжичка с модерните за времето салфетки, а най-отдолу имаше 15 стари лева! (Сериозна сума за времето, в което заплатите са около 100 лв. – б. р.) Това беше изненадата, която толкова време ме е чакала, та чак парите са се сменили оттогава. Докосна ме моята Васка!
Това е времето, в което аз живеех в Белград. Това е годината, в която родих сина си! Нейната изненада… тихо я е приготвила да ми я даде! Така и не успя. Сетих се, че едно от най-хубавите и преживявания бяха моите песни. Тя, няколко месеца преди да почине, прегърна моите награди от „Пирин фолк” и казваше: „Знаеш ли, когато пееше на телевизията, те видях, за миг ми се отвориха очите, беше много добра и хубава”… Та моята майка беше с нас тази вечер! С лъжичките й ядохме моя плодов десерт, а тя ни гледаше доволна от небето!
Почивайте в мир с татко и ни се радвайте и помагайте, когато сме в неволя! Обичам ви много и винаги ще ви нося в сърцето си! А, Васе, има още неща, които търсеше… Сигурно съм, че пак ще ги намеря, защото ти искаш да ми подскажеш, че тоя дом винаги е имал дух и че вие с любов сте някъде тук! Мир на душите ви!
Прегледана: 6496
Коментарите са затворени.