Publisher Theme
Art is not a luxury, but a necessity.

Деси Радева с най-разтърсваща си изповед: НЕ ЗНАЕХ, че ще ме ползват за залъгалка

Датата 7 септември е важна за първата дама Десислава Радева. На този ден през далечната 1996 г. се ражда първородният й и единствен до момента син Страхил. С тогавашния си мъж Георги Свиленски – днес депутат от БСП, Деси не се разбирала и двамата бързо се разделят.

Малкият Страхил израства заедно с майка си и баба си по майчина линия. Днес Деси все още пази 24-годишния си син като орлица и не обича да говори публично за него, за да запази личния му живот.

Преди години обаче тя е била далеч по-сантиментална в мрежата, пише „Ретро“. През 2011 Радева е написала есе за своя син, което и до днес може да бъде видяно на страницата й във Фейсбук.

Публикуваме го без редакторска намеса:

„Преди да стана майка спях толкова, колкото поискам. Никога не се безпокоях за това в колко часа да си легна. Гримирах се, обличах се и отивах на работа. Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни. Не бях чувала думите „манту“, „коластра“, „дефтерит“.

До преди да стана майка никой не се е осмелявал да повръща върху мен. Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, не ми е дъвкал пръстите. Oще по-малко съм си представяла как бебе суче почти денонощно и ме ползва за залъгалка. Напълно контролирах разума и мислите си. Спях нощем и имах време да сънувам.

Преди да стана майка, никога не се е налагало да удържам с все сила ревящо дете, за да може докторът само да надникне в гърлото му. Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача. И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка. Не знаех, че съм способна да съпреживявам така силно и да чувствам така дълбоко. Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми, докато спи. Не знаех, че целувката ми може да лекува.

Преди да стана майка, не бях държала в ръцете си някой просто, защото не мога да се отделя от него. Да дишам с него, да туптя с него. Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение. Не мислех, че мога да обичам толкова горещо. Преди да стана майка не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг. Не знаех какво щастие е да кърмиш прегладняло дете с болка от разранени, кървящи зърна.

Преди да стана майка не се събуждах на всеки 10 минути, само за да проверя, че диша. Превърнах кошмарите си в щастие! Станах майка“.

Прегледана: 3878

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече