4 години от кончината на топ журналиста Димитър Цонев ще се навършат през лятото на 2020-а. Това обаче е само един от поводите „Уикенд” да покани дъщеря му Деси на интервю – основният е втората й рожба. През октомври красивата репортерка на Нова роди щерка си Бианка-Димана, но отказа да излезе в отпуск по майчинство и продължи да изпълнява служебните си ангажименти.
Променена ли е внучката на легендите Анахид Тачева и Коста Цонев, откакто е срещнала любовта в лицето на издателя Явор Стефанов? Създава ли й много грижи бебето и как семейството й се пази от коварния коронавирус? Зададохме тези и куп други въпроси, а на всички тях получихме откровени отговори.
– Деси, промени ли се драстично животът ви след 13 март, когато бе обявено извънредно положение в страната заради коронавируса?
– Не бих казала, че се е случила някаква генерална промяна при мен. Повечето хора казват, че са преоткрили близките си, изтъкват колко ценно е времето, прекарано с тях. Аз лично винаги съм отделяла достатъчно време за семейството си и съм намирала баланса с работните си ангажименти.
– Страхувате ли се от Ковид-19?
– За себе си – не, но се страхувам за хора около мен. Невидимият враг е най-опасен. Не спрях да работя и в периода на извънредното положение, въпреки че имам до мен хора в рисковите групи. Просто се пазихме много и все още го правим. Спазваме всички препоръчителни и задължителни мерки. Сиурно не по 20, а по 40 пъти на ден си мия ръцете със сапун, непрекъснато се търкам и с дезинфектанти, нося маска… Само глупаците се мислят за безсмъртни. Лекарство и ваксина за Ковид-19 няма. Трябва да сме отговорни.
– По време на изолацията какво ви липсваше най-много?
– Пътуванията. Те винаги са ме зареждали, от ученичка обичам да пътешествам. Е, отложихме всичко планирано. Искаше ми се през октомври да отида до Ню Йорк за 80-годишнината на Мама Ани, но не мисля, че ще е възможно.
– Май много ви се иска да видите баба си – легендарната говорителка на БНТ Анахид Тачева, първата дама на Първа програма…
– Дано… Но много е далече тя и няма как да стигна до нея. Чуваме се редовно и с лелите ми Ани и Теодора. Гледат се, пазят се, щастливи са.
– Много хора сега са притеснени финансово. А вие?
– Не бих казала. Човек винаги намира начин да се адаптира към ситуацията дори когато е много тежка във финансово отношение. Живее по-скромно и се оправя.
– Как са децата ви?
– Супер. Яни е при баба си през повечето време – заедно учат онлайн. В събота и неделя сме заедно. Бебето расте и ни прави на луди калинки – не спи, не яде, прави фасони… Капризи всякакви проявява. Има две жени, които ми помагат и съм им безкрайно благодарна.
– Синът ви ревнува ли от сестра си?
– Не ревнува изобщо. Много обича сестричката си. А пък тя като го види, направо грейва. Играе си Яни с нея, помага ми. Ходим заедно в гората.
– По-трудно ли е да сте майка и на дъщеричка?
– Не мисля. И двете си деца обичам еднакво. Неспането единствено ме тормози, но няма как… Бианка е мое копие и както мама каза: „Сега ще видиш ти на мен какво ми беше”… Малката е опасен вампир! И е злояда на всичкото отгоре!
– Споменахте майка си… Тя ли е вашият най-добър приятел?
– Често се виждаме, но не е тя най-добрият ми приятел. Доста сме различни двете. Постоянно спорим по всякакви теми, от време на време се караме. Иначе много си я обичам. Поне веднъж на ден се чуваме.
– На кого кръстихте дъщеря си Биaнĸa-Димaнa?
– На тати. И до днес той много ми липсва.
– Допускате ли, че покойният ви баща се е преродил в някое от децата ви?
– Иска ми се, но не вярвам. Смятам, че душата му е поела към по-хубаво място.
– Това лято ще се навършат 4 години от кончината на баща ви – тв легендата Митко Цонев. Мислехте да правите филм за него…
– Не мога да слушам гласа му. Много се натъжавам. Чуя ли го, избухвам в плач. Нямам силите да направя този филм в момента. Може би по-нататък…
– Ковид-19 не ви е променил? А мъжът до вас?
– Не мисля, че трябва да се променям. Харесвам се такава, каквато съм и каквато винаги съм била. Може би съм малко по-кротка. Една идея само… Но чак улегнала… Този дума много ме плаши. Не искам никога да съм улегнала.
– Няма ли да станете никога кротка и послушна съпруга?
– (Смее се.) Това звучи ужасно! Жената с пеньоара вкъщи, която чисти и организира покупките? Не мерси! Мъжете на кротките и послушни съпруги обикновено имат щури любовници.
– Явор ли е мъжът с главно „М” за вас?
– Той е мъжът до мен, бащата на дъщеря ми. Мъжът с главно „М” е доста клиширан израз, а аз не съм по клишетата. Явор е отличен съпруг и баща. Дава ми спокойствие и сигурност, държи на мен, както и аз на него.
– Не се ли дразни на предизвикателните снимки, които пускате в мрежата?
– И да се дразни, не го показва. Смятам, че всеки сам отговаря за съдържанието, което качва в социалните мрежи и никой не може да му бъде цензура. Аз се харесвам и го показвам. Не виждам нищо лошо в това.
– Колко време ви беше необходимо да се възстановите след раждането?
– Много бързо се възстанових. Аз съм си такава – хиперактивна. И да кача 2-3 килограма, моментално ги свалям. Спортувам, храня се здравословно и щурея. Това ми е рецептата.
– Най-щурото нещо, което направихте след второто раждане?
– (Смее се.) Едно да беше… Все правя щуротии аз. За мен това си е ежедневие.
– По колко време сте ангажирана в Нова телевизия? Имала ли сте трудни моменти, събеседници, които са ви създавали проблеми или дискомфорт?
– Умерено ангажирана съм в телевизията. Имам достатъчно време и за семейството, и за спорт, и за развлечения. Трудни събеседници май не съм имала. Аз съм много easy going и предразполагам хората. Не ми е на всяка цена да изкопча сензация, да прилъжа събеседника да ми каже нещо, от което после да се притеснява. И разговорите ми се получават.
– Получавала ли сте предложения за работа в друга медия? Иска ли ви се да имате собствено предаване?
– Оставам лоялна на медията, в която съм. Иска ми се, естествено, да имам мое предаване и дано някой ден да стане. Имах най-добрия учител в професията – баща ми. Тв кариерата ми започна в неговото предаване – „В неделя с…”. Някои коментираха, че съм набутана с връзки, че изобщо не ставам. Това ме много разстройваше, даже в един момент мислех да се отказвам, но тати ме съветваше да не обръщам внимание на хорските приказки и да гледам напред. Казваше, че и за него така говорели, че по-трудно е да се докажеш, когато родителите ти са известни. Той смяташе, че съм родена за екран. Винаги е вярвал в мен и ме е подкрепял…
– Допитвате ли се до някого преди да вземете важно решение в работата си?
– Не. Допитвах се навремето до тати, но него вече го няма. Взимам решенията си сама. И не само в работата, и в други сфери съм така.
– Как понасяте критиката?
– Градивно, ако е подкрепена с реални факти, ако идва от доказан професионалист или експерт. Иначе хейтърите, които ме „хранят” с омраза безпричинно, са ми жалки. Представям си колко гаден е животът им, че да бълват такава омраза и гняв за човек, когото не познават лично.
– Какво може да ви накара да изпуснете нервите си, да избухнете?
– Простите хора, които се имат за голяма работа. Отявлена несправедливост, преднамерена грубост… И лошите шофьори. Най-мразя някоя патка да ми застане в лентата и да кара с 20 км. Това ме вбесява много.
Коментарите са затворени.