Бивша депутатка е доброволец, чисти тоалетни и коридори във ВМА (Наричат отделението, в което помага, „преддверието на ада“)
„Какво като съм била депутатка? Нямам ли право да се включа?”, пита Петя Раева, когато кандидатства за доброволец-санитар от първа линия за борба с коронавируса във ВМА и среща недоумението на свои приятели лекари и политици.
Вече близо месец Раева, която е била депутат в 41-то и 42-то Народно събрание и предимно на високи позиции в държавната администрация, чисти и дезинфектира тоалетните, коридорите и стаите на пациентите в клиниката по психиатрия във ВМА, която е освободена от обичайните си посетители и сега е нещо като междинна зона за прием на болни хора със съмнения за Ковид-19. Екипирана със специален защитен костюм, тя застъпва всяка сутрин в 7,30 часа на смяна, продължаваща до 13 ч. на обяд. Казва, че не се страхува, въпреки че работата й е наистина в опасна близост със заразата.
От „Уикенд” дълго я убеждават за това интервю. „Доброволец не съм само аз, а десетки хора. Всеки помага с каквото може”, казва Петя Раева. Съгласява се на разговор, с уговорката, че не иска да си прави личен пиар, а да стимулира и други хора да се посветят на доброволчество.
Петя Раева е политик, депутат от 41-то и 42-то Народно събрание. Родена е в Пловдив. Завършила е „Право“ с магистърска степен в Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Получава допълнителна професионална квалификация в Училището за политика към НБУ в специалността „Политически мениджмънт“, преминава обучение по програма „Кохран“ към Департамента по земеделие в САЩ. Има и магистратура „Здравен мениджмънт“. Автор е на 2 бестселъра за здравословно хранене, в момента работи върху третата си книга.
– Г-жо Раева, трудно ли взехте решението да станете доброволец във ВМА? Как реагираха близките ти?
– Естествено, моите близки изпаднаха в тотален шок от решението ми. Майка ми беше сърдита три дни. Тя много се страхува, като повечето хора у нас. Обяви ме за „напълно луда“ и все още не иска да се вижда с мен, докато тази зараза не отшуми. Приятелката на сина ми също реагира по сходен начин – и тя не иска да се срещаме. Повечето ми близки и приятели също ме отбягват – не желаят да се срещаме, някои даже и телефона си не вдигат (смее се – б.а.)
Аз обаче не им се сърдя. В крайна сметка решението е мое и отговорността е моя. И да, взех го трудно, защото тук не става дума само за мен. Реално поставям под въпрос и здравето на най-близките си хора. Но пък от друга страна ми беше много лесно да постъпя точно така, защото още в самото начало на пандемията реших за себе си, че ще помогна с каквото мога. Така че не се изискваше твърде дълго умуване от моя страна. Счетох, че това е мой дълг. Това е правилното поведение. Това е доброто. Все пак смисълът на живота е в това, какво правиш, с какво си ценен. Така че не мрънках, не се оплаквах. Видях смисъл в това да си доброволец и се включих.
– Защо избрахте ВМА? Как точно решихте да отидете точно там, където се лекуват най-много болни с ковид-19?
– Мой приятел – Любо Методиев, с когото сме работили заедно преди 10-12 години, беше написал във Фейсбук, че болницата се нуждае от доброволци за санитари. Веднага му написах в коментарите отдолу, че съм готова. В началото той беше малко шокиран, защото ставаше дума за почистване и дезинфекция. При това трябваше да се работи на първа линия с пациенти, които се чувстват много зле, но все още не се знае дали симптомите им се дължат на заразяване с коронавирус или не, т.е. става дума за изключително рискови пациенти. Но тъй като аз бях взела това решение отдавна, бях преценила всички рискове и бях решила, че съм взела всички необходими предпазни мерки, за да се опазя от заразата. Така че скочих с двата крака в това предизвикателство.
– Как започва денят на един доброволец?
– Ставам рано сутринта – около 6 часа. Смяната започва в 7,30 часа и завършва около 13 часа, т.е. тава са шест часа. Когато отидох първия ден бях много изненадана от сложна процедура по обличането. В така нареченото „опаковане“ ми помагаше прекрасната и изключително отговорната старша сестра на отделението Нина Недева.
Първо се облича гащеризона, след това се слагат гети и калцуни на краката, два чифта ръкавици, боне на главата, а върху него и качулката на гащеризона, маска, очилата и накрая предпазния шлем. Може би този вид е забавен за масовата публика и буди усмивки в хората, но ви уверявам, че това е сериозна екипировка и ме прави трудно подвижна.
След това идва ред на инструктажа. Направи ми впечатление, че екипът от лекари, сестри и санитари е невероятен – тези хора работят всеотдайно като един добре смазан механизъм. Аз, както и още няколко души доброволци, помагаме на санитарите.
Една от първите ни задачи за деня е да напръскаме вратите и да почистим техните дръжки със спирт. След това се обработват подовите настилки. При пристигането на закуската, ние помагаме тя да бъде раздадена на пациентите. Денят ни продължава с обезпаразитяването на санитарните помещения – тоалетните, с почистване на стаите преди и след извеждането на всеки пациент от отделението, подготовката на леглото за следващия приет болен човек. Понякога се случва да помагаме на сестрите с пренасянето на стойки за системи и т.н.
– Какво точно е това отделение, в което сте доброволец?
– Лекарите, сестрите и санитарите имат странен черен хумор. Когато отидох там за пръв път те се пошегуваха, че сме в „преддверието на ада“. Естествено, това е силно преувеличено, но е факт, че там се работи с пациенти, които имат тежки симптоми и изчакват резултатите от първата си проба за коронавирус, т.е. нито лекарите, нито сестрите, нито санитарите към този момент са наясно дали те са заразни или не. Представете си го като „руска рулетка“. Ето защо медиците там се шегуваха, че се намираме в „преддверието на ада“.
Всъщност става дума за клиниката по психиатрия във ВМА, която е освободена от обичайните си пациенти и сега е нещо като междинна зона за прием на болни хора. От спешното отделение се обаждат, че трябва да приемем нов пациент. Тогава ние обработваме всички повърхности в дадената стая, оправяме леглото и поемаме за лечение този човек. След това се прави т.нар. PCR-тест. Ако се окаже, че човекът е с ковид-19, той се премества в инфекциозната клиника, а ако пробата е отрицателна – в клиника, съответстваща на заболяването му. Медиците в това отделение се грижат за хора с тежки чернодробни, бъбречни, белодробни и какви ли не още заболявания. Има дори пациенти с рак. Те остават при нас долу-горе 24 часа, преди да бъдат прехвърлени в друго отделение.
– Отстрани изглежда много лесно, но как се диша в този костюм? Какво е усещането да си опакован така цели 6 часа?
– Приела съм всички негативи, които носи това опаковане. Благодарна съм на ръководството на болницата, в частност на ген. Мутафчийски, че са осигурени достатъчно екипи за защита на всички работещи със заразни пациенти и с такива, които са с неизяснен здравен статус. Това е важно за защитата на всички, така че нито аз, нито някой друг е мрънкал за екипировката. Издържа се, когато знаеш, че го правиш в името на пациентите. В началото бях по-притеснена от задушливите миризми на препаратите за дезинфекция, но впоследствие свикнах и с това. Първото нещо, което правя, когато се върна от болницата, е да си съблека дрехите и да ги сложа в пералнята. След това напръсквам цялото си тяло със спирт и взимам душ. И едва след това хапвам нещо.
– От какво сте впечатлена? Какво промени във Вас това доброволчество?
– Изключително съм впечатлена от самите екипи – лекари, сестри и санитари. Дадох си сметка, че нещата изглеждат по един начин отвътре и по друг – отвън. Първо трябва „да влезеш в обувките на медиците“ и след това да ги критикуваш. Това, което се излъчва в новините, доста се различава от действителността. Затова си мисля, че преди да се обвиняват тези хора, човек трябва да поработи малко с тези пациенти в тази изключително напрегната ситуация. Отстрани е лесно да се говори, какво е трябвало и какво не е трябвало да се направи.
Впечатлена съм от проф. Камен Плочев, които всяка сутрин минава на визитация. Той идва в клиниката дори в събота и неделя, без да е длъжен. Същото мога да кажа и за доц. Данчо Дилков, които е началник на психиатричната клиника. Както и за останалите лекари, медицински сестри и санитари там. Чудя се откъде тези хора намират сили да продължат! Възхищавам им се искрено – това са истинските герои. Уверявам ви, че работата им е нечовешки изтощителна.
Другото нещо, от което също бях много впечатлена, е доброто обезпечаване откъм защитни облекла и дезинфекциращи средства. Осигурена е максимално безопасна среда за работа на целия болничен персонал. Това им дава сигурност и те изключително добре обграждат пациентите си. Наистина съм свидетел на това, какви всеотдайни грижи се полагат – както за персонала, така и за болните хора.
– Какво ви провокира да станете доброволец на първа линия за борба с коронавируса?
– Многократно съм участвала в различни благотворителни каузи и самия ми живот се стече така, че съм работила в полза на обществото. По тази причина бях и два мандата народен представител – за да бъда от полза на гражданите, колкото и това да звучи невероятно днес от устата на политик. А сега в тази изключително трудна ситуация за всички – за целия ни народ, а не само за определени хора, реших да вляза в „окото на бурята“.
– Много хора мрънкаха, че карантината ограничава тяхната свобода. Вие как преживяхте седмиците и месеците на изолация?
– Всичко, с което се занимавах преди пандемията, изведнъж беше „замразено“ и ми се наложи да си остана вкъщи, като всички останали хора. За щастие имам сериозни интереси в областта на здравето и литературата. Изчетох по-голямата част от руските класици. Тази изолация всъщност ми даде и възможност да работя по третата си книга, която се надявам да излезе на пазара след няколко месеца. Пиша я от една година, защото нямах много време. Но карантината ми даде възможност да я завърша.
– А по принцип одобрявате ли мерките, които бяха взети?
– Мерките бяха съвсем навременни и кореспондираха с това, което се случваше в световен мащаб. Сега като слушам коментарите, си мисля, че е много лесно да критикуваш, какво е можело да се направи или какво е трябвало да се направи. Но когато си изправен пред нещо неизвестно, защото този вирус продължава да е голяма заплаха, нещата са малко по-различни. В случая експертите от Националния щаб за борба със заразата си свърши перфектно работата. Не случайно е казано, че „дори най-лошият ред е по-добър от хаоса“. Колкото и критики да изтърпя ген. Мутафчийски, редно е да се отчете, че той ни опази живи и здрави в тази безпрецедентна хуманитарна криза.
Ние все още се питаме дали всичко това ще отмине, дали няма да има втора вълна, дали и кога ще има ваксина. Все пак не бива да забравяме, че в началото на XX век испанският грип е взел над 50 милиона жертви. И никой не може да се ангажира с точен отговор, колко точно ще са смъртните случаи в момента, въпреки тази напреднала медицина. Така че най-краткият ми коментар за работата на щаба е, че тези професионалисти действаха като в онзи израз на Конфуций: „Трудно се намира черна котка в тъмна стая, особено когато тя не е там“.
Ако някой можеше да се справи по-добре от генерал Мутафчийски и колегите му, да го беше направил. Виждаме, че страната ни е на едно от последните места по починали пациенти. Неслучайно ни дават за пример в Европа. Всичко останало зависи от нас – просто трябва да сме дисциплинирани.
За съжаление, в края на извънредното положение стана ясно, че сме в изключително тежка икономическа криза. Обаждат ми се много хора, които си търсят работа. Наша отговорност сега е да помогнем и на тях. Ето защо всички политици, не е задължително да са на едно мнение, трябва да работят в името на социално-икономическото оцеляване на хората
Коментарите са затворени.