Publisher Theme
Art is not a luxury, but a necessity.

Муки: Стоянка още ми говори, питам се какво ли щеше да е, ако не бях разрешила да я оперират

Изминаха 4 месеца от смъртта на Стоянка Мутафова, а България продължава да скърби за великата актриса, чието изкуство радваше и млади, и стари. Най-опечалена от кончината на мегазвездата, разбира се, е дъщеря й Мария Грубешлиева. За нея Госпожа Стихийно бедствие бе всичко – и родител, и приятелка, и идол, и даже човек, за когото се грижеше като за дете.


Уикенд се свърза с Муки навръх 69-ия й рожден ден, за да я разпита подробно за това как протича животът й след загубата на най-близкия й човек.

– Муки, на 1 април ставате на 69 години. Чувствате ли се променена?
– Да, определено се чувствам променена. Може и да съм помъдряла след загубата на Стоянка. Последните й 6 месеца бяха много тежки…


– Съжалявате ли за нещо?
– В момента съжалявам само, че майка ми не е до мен. Много ми липсва. За съжаление никой не е вечен на този свят, дори и най-ценните хора. Но това не може да ме утеши.


– На 13 март бе обявено извънредно положение в страната заради коронавируса. Спазвате ли наложените против заразата мерки?
– Мениджърът на Стояна Евгени Боянов ми помага, с каквото може в това трудно време. Спазвам всички предпазни мерки – нося маска, ръкавици и се дистанцирам от другите хора, когато излизам навън. Излизам рядко, но трябва да разхождам кучето.


– Със здравето как сте?
– Не съм ходила на лекар и не мога да кажа. Как да съм, след като загубих майка си само преди 4 месеца? Жестока загуба е това, която едва ли някога ще преодолея. От напрежение дори започнах да пуша. Дни наред докато Стояна бе в болницата и след смъртта й, не съм слагала залък храна в устата си. Тежко е.


– Усещате ли духа на Стояна около вас?
– Да, и то много пъти. Според мен не е внушение, просто тя съществува в друго измерение. Ако това действително е така, то се е издигнала на една много по-висока сцена от това, което е тук – в реалния живот. След като Стояна почина, бях много зле. Шест месеца преди това страшно се борихме. И до днес всяка сутрин щом стана, първата ми мисъл е да отида в стаята на Стоянка да я видя. Тогава чак се сещам, че вече я няма. Голяма болка е… Как се преживява такава загуба? Все едно са отрязали половината от мен. Със Стояна бяхме едно цяло.


– Майка ви изпраща ли ви някакви знаци?
– В един от първите дни след смъртта на Стояна паднах много лошо вкъщи. Целият ми крак беше подут, болеше страшно. Тогава чух два пъти гласа на майка ми. Викаше: „Муки, Муки!”. Преди известно време пък една сутрин на разсъмване хем сънувам, хем я виждам как влиза в стаята и казва: „Чакай, Нейчо, да взема ключа. Да не остана, както винаги без ключ”. Тя почина точно на Никулден, именният ден на чичо Нейчо (съпруг №3 на Мутафова – б. р.).


– Докъде стигнахте с паметната плоча на Стоянка, Калата и Нейчо Попов, която искате да поставите на кооперацията ви, в която живяха и тримата?
– Цялата документация е готова. След като ситуацията в страната се нормализира, ще представим необходимите документи на експертно-художествения съвет към Столична община, който разглежда предложенията. Ако бъде одобрено, ще се гласува на заседание на СОС. Има специален регистър, в който след това ще се впише плочата.


– Задвижена ли е процедурата и за улица на името на Стоянка?
– Стоянка заслужава улицата пред кооперацията ни да носи нейното име. Георги Калоянчев също, но на него кръстиха улица в родния му град Бургас. Свързаха се с мен и мениджъра Евгени Боянов от общината и ни казаха, че чакат да мине време от кончината, за да ни поканят да обсъдим вариантите как по най-добрия начин да бъде почетена майка ми. Трябва да имаме търпението първо да бъде овладяна пандемията и животът да се върне към нормалното си русло.


– Радвате ли се, че стол в салона на Сатирата носи името на Стоянка?
– Да, разбира се, животът й е минал там. Но могат и още неща да се направят в нейна памет – улицата, плочата на кооперацията… Ще видим кое кога ще стане.


– Преди време споделихте, че ще правите и филм за Стояна…
– Да, въпрос на време е. Докато пътувахме по турнетата, продуцентът Благо Солов беше с нас и снимаше. Има много материал. Мислехме с Евгени Боянов да вземем заснетото и да направим филм. Има и архиви на Стояна, които са съхранени вкъщи. Те също ще бъдат включени. Майка ми беше голяма личност и скромен човек. Освен талантлива, беше и изключително ерудирана жена. Хората я обичаха и до днес изпитват респект към нея. Срещайки ме, изказват съболезнованията си със сълзи в очите. Загубата е голяма и за мен, и за всички.


– С Евгени Боянов обявихте, че ще пускате лимитирано допълнено издание на книгата „Добър вечер, столетие мое”. Кога ще се случи това?
– Книгата е готова. Само да успеем да се преборим с кризата, възникнала покрай коронавируса, и ще влезем в печатницата. Новата част включва интервюта с Лили Иванова, Йорданка Христова, Силвия Кацарова, Кичка Бодурова, Татяна Лолова, продуцента на „Госпожа Стихийно бедствие” Кирил Кирилов, с мен и Евгени Боянов. Включен е и непубликуван снимков материал, който успях да намеря вкъщи. Има и фотоси, които ни бяха предоставени от други хора. Получи се едно много силно обогатено издание на книгата.


– Харесват ли ви биографичните книги за майка ви от други автори?
– „Една фурия на 90”, която е в съавторство с Юри Дачев, я харесвам. Мама него го обичаше много. Възмутена съм обаче от книгата на Милена Нейова, съпругата на Рашко Младенов. Мъжът й години наред беше директор на театъра и беше в прекрасни отношения с майка ми. Милена дойде вкъщи и каза, че пише за големите артисти. Стояна се хвана, но нещата не излязоха така, както й беше казано. Съжалявам много, но не виждам защо е направена книгата на Нейова. Явно за пари…


– Търсят ли ви все още колегите на майка ви?
– Татяна Лолова е добър приятел. Винаги съм я обичала и харесвала. Малко преди Стояна да почине, си отиде съпругът на Таня. Майка ми тогава й звънна и изказа съболезнования, опита се да я успокои.


– Липсва ли ви Нейчо Попов – голямата любов на майка ви?
– Да, но след голямата загуба на Стояна и огромната болка, която не отминава, повече ми липсва Стоянка. От кончината на чичо Нейчо минаха много години. Както казах, майка ми дори си отиде на именния му ден. Поиска и да бъде погребана при него. Силната и изгаряща болка в момента ми е за нея.


– Самотна ли сте сега?
– Винаги съм се чувствала самотна. Не съм човек, търсещ компании и веселие. В момента има хора до мен, въпреки, че заради коронавируса българите се пазят. Чувам се редовно с Евгени Боянов и Богдана Карадочева. Те са неотлъчно до мен.


– В момент, в който България и светът са в извънредно положение, липсват ли ви процедурите при козметик и фризьор?
– Това е най-малкият ми проблем. Въобще не ме интересуват тези неща. Излизам навън да пазарувам и да разходя кучетата. За кого да се правя? Хич не ме интересува как изглеждам точно в момента. Загърбила съм всякаква суета.


– Няма ли мъж до вас в момента?
– Не. С приятеля ми от училище Павлин опитахме да създадем връзка, но впоследствие той реши да замине за Америка при дъщеря си. Добър човек е, но някак си нещата така се случиха, че не сме заедно.


– Беше написано, че след като отмине карантината заради коронавируса, ще се омъжите за Георги – сина на известните актьори Борис и Райна Петрови?
– С Георги сме израснали и се знаем от деца. Няма да се женим. Близки сме. Скоро почина майка му и често се чуваме. Помага ми, когато е необходимо.


– Колко мъже са искали ръката ви?
– Едно е да те харесват и да сте гаджета, друго е сватбата. На мен дори и да ми бяха поискали ръката, мога ли без Стоянка? Ние с нея бяхме като едно цяло. Бях женена за гърка, но не можех да понеса да сме разделени с майка ми. Усещах, че тя много страда за мен. Нон стоп плачех за нея, говорехме по 12 пъти на ден. Прибрах си се в София тогава. Мъжът ми искаше да се върнем в Гърция, но това нямаше как да се случи. Той пък категорично не искаше да живее в България, тогава страната ни още не беше част от Европейския съюз. Връзката майка-дъщеря беше много силна, след като си отиде чичо Нейчо. Двете се хванахме една за друга като удавници за сламка. И не се пуснахме, докато смъртта ни раздели…


– Стоянка одобряваше ли гаджетата ви?
– Много харесваше Сашо Балкански – изключително интелигентен човек. Имахме обаче 14 години разлика с него и не ми се искаше да гледам след време двама възрастни. Реших да се разделим. С Климент Денчев бяха младежки преживявания. Той харесваше много жени наведнъж. Ако ми беше поискал ръката, може би щях да се съглася, но не се знае, какво щеше да каже Стоянка за това. Мъжете ги беше страх от майка ми, имаха страхотен респект. Тя много ме пазеше. Случвало се е дори да крия от нея един мой приятел – художник. Той доста пиеше и не ми се искаше Стоянка да знае за връзката ни.


– Колко домашни любимци имате в момента?
– Две котки и три кучета. Грижа се добре за тях.


– Ако Стоянка беше жива днес, как щеше да се чувства в изолация?
– Стоянка беше преживяла толкова много неща в живота си, че щеше да се справи и с тази ситуация. Нея я мъчеше недоброто й здравословно състояние, в което беше в последните си дни. Отиде си много тежко.


– Каква е съдбата на дрехите и бижутата й?
– Златните накити ги откраднаха. Дрехите стоят непокътнати. Перлите й, парфюмите и обувките – също. Всичко си е, както тя го остави. Леглото й не е пипнато. Сякаш чакам всеки момент да си дойде. Всяка вечер й светвам лампата, както правеше тя.


– Върви мълва, че сте станала милионерка след смъртта на майка ви и полученото наследство…
– Чувала съм и аз, че се говори това. Ако взема да отричам или да се обяснявам, някои хора ще ми поставят думите под съмнение. Не ме вълнува кой какво приказва. Това, което ме интересува, е, че загубих единствения човек, който ме обичаше истински – Стоянка. Когато влезе третия път в болницата, ми каза: „Муки, този път ще умра”. Лекарите ме изпратиха да взема някакви лекарства и излизайки, чух, че тя пита, къде съм. Когато се върнах с медикаментите, майка ми вече беше в реанимацията с маска. Обърна се и каза, че ме обича. Това бяха последните й думи към мен. След това беше непрекъснато интубирана.


– Ако не беше операцията за отстраняване на жлъчката й, можеше ли Стоянка да продължи живота си, да достигне и до 100 години?
– До там са й били дните… След загубата си мисля какво ли не, Стояна е непрекъснато в ума ми. Операциите определено й се отразиха. Сърцето й обаче издържа, въпреки възрастта й. Три пъти миналата година беше в болница. Последният път в Правителствена ми обясниха, че трябва да й отстранят жлъчката, тъй като в противен случай можело да стане много лошо. На моменти си мисля какво ли щеше да е, ако не се бях съгласила да я оперират и я бях прибрала вкъщи… Но как да не разреша, щом в онзи момент ми беше обяснено, че операцията е жизненоважна. Майка ми почина на 6 декември в 6.15 сутринта. Предната вечер я чувах от коридора как вика във Военна болница. Страшна работа беше накрая. Как се забравя това?! Милата, много се измъчи!


– През годините получавала ли е кризи от жлъчката?
– Да, когато беше жив чичо Нейчо. След като той почина, не е имала никакви кризи. Като се качих се при нея в реанимацията на Правителствена, лекарят ми каза, че Стоянка е с остра бронхопневмония, че жлъчката й е много възпалена и е жизненоважно да се оперира. Имало вариант дори да се спука и щяло да стане много лошо. Докторите направиха всичко необходимо за майка ми и в Правителствена, и във Военна болница. Операцията й продължи 3-4 часа, след това тя не се събуди. Но пък сърцето й издържа, въпреки, че имаше един стент. Вдигна температура и направи бронхопневмония, която лекарите успяха да овладеят. Все беше интубирана… Измъчи се милата.


– Усещаше ли, че краят й наближава преди да влезе в болницата?
– Да. Преди да влезе последния път в болница отваряше вратата вкъщи и казваше: „Майче, на кого ще те оставя?! Сам самичка си в този живот!”. Винаги ми е била опора, както и аз на нея. Все мислеше за мен. Накрая тя знаеше, че си отива от този свят. Голяма драма бяха последните 6 месеца от живота й. Стараеше се да не пада духом, но много болка изживя.  И аз много се мъчих, и Евгени Боянов, който беше неотлъчно до нас.


– В какви отношения сте с Божил – вашия полубрат от баща ви?
– В никакви. Последно ми изказа съболезнования и това беше. Той си живее в Америка. Не иска контакт с мен. Лишена съм от наследство от него и от баща ни, но не се сърдя за това. Той е този, който се сърди, и не мога да разбера защо. Последният път, когато беше в България, ме потърси да отидем да изтеглим парите от банкова сметка на баща ни. Бях му необходима, тъй като и аз съм наследник по закон. Моят дял от парите ги откраднаха след няколко дни от вкъщи. Поканих го да дойде у нас, но той отсече: „Докато Стоянка е жива, няма да стъпя в дома ви”. Когато баща ми почина, майка ми беше наранена, че ме е оставил без наследство, и се отнесе много лошо с Божил.

Прегледана: 4239

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече