Publisher Theme
Art is not a luxury, but a necessity.

Преводачката на Щаба преборила рак! Като тийнейджър се срамувала от родителите си, които са глухи

С обявяването на извънредно положение в страната ни жестомимичният превод стана задължителен за всеки брифинг на Кризисния щаб и премиера Бойко Борисов, свързан със ситуацията около коронавируса. Коя обаче е красивата и артистична дама, която превежда изявленията на министър-председателя, ген. Мутафчийски и останалите министри от самото начало на тази инициатива? Още с първите си появявания до Борисов тя направи впечатление не само на хората с увреден слух, но и на чуващите. Името ѝ е Таня Димитрова, а животът ѝ прилича на филмов сценарий. „Уикенд” се свърза с нея, за да разкаже за вълнуващата ѝ съдба.

Таня Димитрова дори не подозира, че ще се превърне в един от най-популярните хора в родния ефир, когато в петъчния следобед на 13 март се приготвя за жестоминичен превод на новините в 16 часа на Българската национална телевизия. Тя работи там от години, но въпреки честите ѝ появявания в ефир, успява да запази анонимност извън телевизията. Всичко това приключва, когато малко преди ефир в „По света и у нас” се обажда служител от Министерски съвет с молба за жестов преводач. „На работа бяхме две колежки и, понеже вече бях гримирана и облечена за ефир, решихме да тръгна аз. После започнаха да ме викат отново и отново, за да помогна глухите хора да имат пълна информация за ситуацията в страната. Те могат да четат, но възможността да чуят на своя език това, което става, е много важна, особено с момент като сегашния”, разказва Таня пред „Уикенд”.


Жестовият превод не е нейна основна професия.

„Аз съм слухово-речеви рехабилитатор, освен това съм консултант към Военна болница и терапевт в център „Яника”, който създадох преди 10 години, за да подпомагам деца с увреден слух”, изброява обаятелната дама. До преди няколко години тя преподава жестомимичен превод на студенти в Софийския университет. Сега се среща с тях, когато посещават нейния център, за да се обучават и да практикуват. Преди време прави и предаване с Ирина Тенчева по тогавашната ТВ7. Всичко това е посветено на една-единствена кауза – да подпомогне комуникацията и достъпът до информация на хората с проблеми със слуха. Тази идея за Таня е твърде лична, защото родителите ѝ са глухи.


„Когато образованието на хората с увреден слух е стъпило на здрави основи, няма причина да не постигнат всичко, което искат. Пример за това е моята майка, която има 100 процента слухова загуба, но нейната професия и изключително „чуваща”. Тя е бръснар. Представете си една глуха дама, при която клиентът сяда и просто съобщава как иска да изглежда, щом стане от стола. Майка ми се втренчва в огледалото, чете великолепно от устните му, кимва с глава и прави това, което той иска. Имаше собствена фирма. Сега тя е на 69 години и много трудно я накарахме да спре да работи преди 4 години. Единственият проблем на хората, които не чуват, е комуникацията и достъпът до информация. Затова толкова много се нуждаят от жестови преводачи. Самите те не считат глухотата си за проблем, дори се шегуват с нея. Проблемът сме ние, които чуваме и се страхуваме да общуваме с тях. Но с времето това се променя. Все повече хора идват при нас и успяват да намерят начин за комуникация”, разказва още Таня.


Тя е жестов преводач, откакто се помни.

Научила езика от родителите си, а първите преводи, които започнала да прави, били за тях. Не осъзнавала, че имат проблем със слуха, докато не ѝ го казало дете от детската градина. Тогава била 4-годишна. Не си спомня случая, но го знае от разказите на близките си хора. „Детето казало: „Мама и тате казаха, че родителите ти са глухи! Те са глупави!”. Прибирайки се вкъщи, съм плакала дълго време, без да споделя защо. Най-накрая съм попитала: „Защо не сте ми казали, че сте глухи?”. Баща ми с години се смееше, когато разказваше тази история. Отговорил ми: „Не забелязваш ли, че не те чуваме? Нали, когато искаш да говориш с нас, ни потупваш по рамото?”. Това беше първият ми болезнен сблъсък с реалността, но пък връзката с родителите ми е изключително силна. Толкова много се обичаха и подкрепяха! Баща ми си отиде преди 15 години и с майка ми преживяхме тази загуба изключително трудно. Много ми липсва! Когато станах тийнейджър, и аз като всички останали на тази възраст преживях период, в който приемах родителите си като неразбиращи и пречещи, а в добавка към това бяха и глухи. Бях им забранила да ми говорят с жестове на публично място, защото всички гледаха към нас. Криех ги, не исках съучениците ми да знаят, че не чуват… Като мисля за това сега, ужасно ме е срам! Колко глупава и жестока съм била! Осъзнах колко благодарна трябва да им бъда, че ме отгледаха и ми дадоха толкова много! Боготворя ги!”
Името на баща ѝ е в основата на името на центъра, който създава.

В допълнение към него са имената на двете ѝ дъщери. „Идеята ми дойде от желанието да вложа миналото и настоящето в едно. Децата ми се казват Катерина и Яна, а баща ми – Янко. Оттам дойде „Яника”.

Много исках това име винаги да ми напомня за миналото, благодарение на което съм това, което съм, и бъдещето, което виждам в дъщерите си. По-голямата от тях избра да ме последва в моята дейност и да стане логопед. Сега е на 23 години и отдавна е поела голяма част от работата в центъра. Малката ми дъщеря през май ще навърши 18”, разказва още Таня.


Решението дъщеря ѝ да поеме работата в „Яника” идва преди около две години в изключително тежък момент за цялото семейство. Таня е диагностицирана с рак. Заедно със съпруга си заминава за САЩ, за да се лекува. „Когато смъртта е толкова близо, човек изобщо не мисли за работата си. В онзи момент за мен не беше важно дали центърът ще продължи да функционира, въпреки че много родителите и деца разчитат на нас. Но дъщеря ми каза: „Мамо, обещавам, като се върнеш, да има къде да отидеш и кой да те посрещне!”, спомня си обаятелната жена.


И връща лентата към момента, в който откриват заболяването ѝ. „Стана съвсем случайно, благодарение на моята брилянтна лична лекарка, която посетих просто защото след едно пътуване в чужбина не се чувствах добре. Имах усещания като при грип. Понеже много рядко я посещавам, а тя ми е близка, имах два свободни дни и реших да отида да я видя и да проверим защо вече 2-3 седмици кашлям и имам температура от 37,5 градуса. Нищо друго не съм изпитвала, освен че краката ми бяха леко подути и мислех, че задържам вода. Когато ме преслуша, тя каза, че няма нищо притеснително. Даде ми имуностимулант, но после ме върна буквално от вратата: „Да не би да имаш скрита пневмония? Иди да ти направят една снимка!”. Така се завъртя страшното колело. Снимката показа петно на белите дробове, на следващия ден бях на скенер във Военна болница и стана ясно, че имам рак не само на белия дроб, но и на гърдата. Дойде ред на чуденката кое е първичното. В САЩ се оказа, че двете образувания нямат нищо общо помежду си и това беше най-хубавото. Не пуша, не пия, мисля, че живея сравнително здравословно… просто да се чудиш защо съм се разболяла!

Може би ракът е бил в мен с години

Така или иначе, вече го няма. Следим го, имаме билети за САЩ за месец май, тъй като лекарят иска да ме види… Но може и да го отложим пътуването предвид обстоятелствата”, разсъждава преводачката.
В цялата суматоха, в която живее в момента, тя не е забелязала общото в ситуацията, в която се намира тогава, и тази сега. Преборила е рак на белия дроб, а в момента е едно от лицата, с които се свързва борбата с коронавируса, който засяга именно белите дробове. „Дано и този път се поздравим с победа! Вярвам, че обществото ни ще успее да се пребори с тази ужасна зараза”, пожелава си Таня. И споделя колко много държи не само на семейството и приятелите си, но и на своите колежки в жестомимичния превод: Силвия Маринова, с която се редуват в брифингите на Бойко Борисов, и Славина Лозанова и Надя Мирчева, с които си помагат в телевизията. „Моля, напишете обезателно и техните имена – те са брилянтни професионалисти и чудесни хора!”


Жестовите преводачи в страната ни по документи са около 200, но в София, където има най-много глухи, действащите са едва десетина.

Затова се подкрепят взаимно и си помагат. И много се радват, че след години опити да поставят на дневен ред нуждата от информация за хората с увреден слух, най-накрая е дошъл момент, в който тази нужда е забелязана.


Таня Димитрова често получава обаждания от зрители, които ѝ благодарят за превода. И се надява той да не остане само в рамките на епидемията от COVID-19. „Сигурна съм, че ще преборим този вирус и ще продължим напред! Но се надявам практиката с жестовия превод да остане и след него! Важно е за хората, които са в неравностойно положение. Важно е и за нас като общество”, пожелава си тя. 

Прегледана: 14289
1 Коментар
  1. ЮлияСтоилова казва

    Поздравления Таня!Винаги съм ти се възхищавала,но сега още повече!Бъди здрава и благословена!Познаваме се от срещи и семинари,които сме посещавали заедно.

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече