Publisher Theme
Art is not a luxury, but a necessity.

Мария: Да, получавала съм неприлични оферти и съм се възползвала! Не се дразня на прякора Отварачката

Фолкзвездата Мария притежава и красота, и талант, и сексапил, но също и онова необяснимо качество, което превръща жените в икони. Едни я боготворят, други я наричат снизходително Мара Отварачката, но никой не е безразличен към нея. Дори да не слушат песните й, хората са наясно с всички подробности за интимния й свят, защото популярните вестници, списания и сайтове се надпреварват да бълват информации за живота й. Едва ли ще сде намери българин, който да не знае, че ослепителното миньонче има два брака зад гърба си, че вторият й съпруг е милионерският наследник Християн Гущеров, че всичките мъже, с които е била, са богаташи…
На 13 януари Мария навърши 38 години, а този четвъртък ще отпразнува 2 десетилетия сценична кариера с голям концерт в столичния клуб „Театро”. Уикенд използва двата значими повода, за да покани певицата на интервю.



– Мария, как се чувствате преди концерта си „20 години на сцена”, който ще се състои този четвъртък, 23 януари, в клуб „Театро”?
– За първи път говоря пред „Уикенд” и се радвам, че правим това интервю. Пълната ми концентрация е насочена към 23 януари, акълът ми се е взел направо. Имаме тежки репетиции. В първата част на концерта ще изляза с „Дани Милев бенд”, във втората с балет „Фейм”, с който съм непрекъснато по участия. На събитията, които правим с „Пайнер”, аз съм от дамите с най-голям балет. Многократно съм доказвала, че обожавам да танцувам. Това, че не ми се отдава е друг въпрос, но не спирам да се уча и тествам. С „Дани Милев бенд” работя от много години. Самата политика на заведението „Театро” е такава – те имат лайф всяка вечер. Исках хем да не бягам от това, хем да не бягам от себе си. Смятам, че мога да представя песните си в малко по-различен аранжимент. Ще бъдат изсвирени на живо от бенда и изпети с гласа, с който разполагам.


– Подготвила ли сте изненади за почитателите си?
– Това ще е спектакъл, който би стоял много добре и на огромна сцена. Направили сме го сега в мини вариант. Според мен това ще е първото такова представяне в клуб в България, а и в чужбина. Отново ще надмина себе си, но на по-различна сцена. Имала съм и самостоятелен концерт в голяма зала, когато навърших 30 години – осъществих нещо невиждано до тогава. Когато седнах да мисля как да отбележа моите 20 години на сцена, си дадох сметка, че трябва пак да надскоча всичко, което е правено до момента. Реших да се представя по уникален начин в най-добрия клуб в страната. На концерт всичко е много позиционирано, хората си седят на местата, а в „Театро” ще бъде задушевно и готино, ще се забавляваме заедно. Много емоционално е за мен да отпразнувам по този начин сценичния си юбилей.


– За 20 години на сцена много трудни моменти ли сте имала?
– Имала съм много кризи, но това е нещо, за което не обичам да говоря. Минавам през трудностите, така че никой отстрани не може да разбере за състоянието ми. В такива моменти винаги съм сама, няма никой до мен.


– Защо не искате никой да разбира, когато ви е трудно?
– Най-мъчно е да убедиш хората, че и ти си просто човек. Те смятат, че всичко мога, че с всичко мога да се справя. Като че ли изключват, че съм една малка и фина дама, на която също може да й бъде трудно.


– Изпадала ли сте някога в депресия?
– Не, не съм депресивна. Много реален човек съм, натурален, здраво мислещ, с остър ум. При деликатна ситуация на секундата мозъкът ми се активира. Размишлявам как да изляза от нея, а не се самосъжалявам. На самосъжаление нямам право, имам дете на 11. Високо са летвите, които си поставям сама.


– Глория направи автобиографична книга. Мислила ли сте и вие някога да издадете мемоарен том за живота и кариерата си?
– Замисляла съм се, мисля дори, че това ще е най-продаваната книга в България с оглед на това, че за моите 20 години на сцена се обръща повече внимание на личния ми живот, отколкото на кариерата ми. Ако разкрия и 1/3 от мистиката на интимния си свят смятам, че това ще е най-големият бестселър за последните 2 десетилетия. Да, сериозно се замислям дали да не направя том с мемоари. И на това ще му дойде времето…


– През 2000-а подписвате договор с „Пайнер”. През тези 20 години, откакто сте заедно, имало ли е напрежение между вас и инж. Митко Димитров? Мислила ли сте за раздяла с него и фирмата му?
– Никога не съм мислила за раздяла. Аз съм много благодарна на всички, които са влизали и излизали от моя живот. Всъщност те само са влизали, от сърцето ми категорично никой не е излизал, просто с някои сме приключили отношенията си в личен и професионален план. Признателна съм на онези, които са направили нещо за мен, и смятам, че ако сем. Димитрови не ми бяха дали шанса да реализирам себе си по този начин, нямаше да бъда това, което съм в момента. Аз съм в „Пайнер” от съвсем малка, от 18-годишна. Те ме научиха на дисциплина, на обноски, на отношение към хората, с които работя и които работят за мен. Обичам ги! На 17 януари подписах новия си договор с фирмата.


– Коя е първата ви работа в живота?
– Работила съм не много неща. От съвсем малка се занимавам с музика. Вече станаха 30 години, тъй като работя от 8-годишна. В петък и събота пеех в една вариететна програма в Стара Загора, за което получавах хонорар. За никога не е тайна, че нашата майка ни е отгледала сама със сестра ми и сме имали нелеки моменти в живота си. Трудностите, с които сме се сблъсквали, са възпитали в мен качеството да вървя напред, да се трудя и да се боря.


– Не сте могли да си плащате тока и са ви го спирали…
– Това е самата истина, но не се срамувам. И към днешна дата има много хора, които изпадат в подобно положение. Животът е училище. Майка ми е била съвсем млада, когато е останала сама с мен и сестра ми. Към днешна дата и аз съм родител и свалям шапка на мама, че в крехка възраст се е оправила с 2 деца.


– Простила ли сте на баща ви Панайот Киров?
– Не обвинявам абсолютно никого. Кой какво е решил за себе си, не ме занимава. Не мога да бръкна на никого в душата, а и нямам време, желание и енергия за това. Всеки сам си носи кръста и определя кой човек е важен за него и кой не. В един момент на теб някой не ти е спешен и приоритетен, само че след това ти на него не си му важен. Хората допускат грешки. Аз лично не харесвам и не уважавам безотговорността. Смятам, че съм длъжна да давам на моето дете всичко, което е по силите ми, да се боря за все повече и повече.


– Трудно ли преживяхте развода на родителите си?
– Бях на 5 години, когато са се развели и нямам спомен. Майка ми винаги е давала достатъчно от себе си, за да не липсва обич и топлина на мен и сестра ми. Тя е една дама, на която изключително много се възхищавам. Днес рядко й казвам „мамо”, тя за мен е моят бест френд в живота. Огромна опора ми е и гордост. Отделно от всичко е и една от най-красивите жени, които съм виждала. Пожелавам си да имам възможност във всеки един момент да й осигурявам онова, което й се иска като изживяване, дори и в материален план. Тя самата ни е дала много на мен и на сестра ми и продължава да ни дава.


– Често ли помагате финансово на близките си?
– При нас няма такива помощи. Ние сме едно цяло, всичко е общо. Тяхното щастие е два пъти щастие за мен. Аз лично като човек нямам потребност от нищо друго, освен да бъда здрава, щастлива, да си имам работата и да бачкам здраво. Не обичам да ходя по почивки, ходя само когато нямам ангажименти. Никога не се е случвало да си оставя работата и да изляза във ваканция. Не, тотален работохолик съм и всичко друго ме измъчва.


– Съжалявате ли, че през 2004-а участвахте в рекламата на бира „Ариана”, в която отваряхте бутилка с отварачка, скрита в деколтето ви. Оттам ви излезе прякорът Мара Отварачката…
– Не, изобщо. За мен това е гордост, едно от най-големите ми постижения като артист. Бях първата дама в България, снимала се в толкова скъпа реклама, направена на кинолента. Излъчваха клипа по всички национални телевизии през половин час. Рекламата дори бе в топ 10 на Европа. Влязох в домовете дори на хора, които не бяха запознати с нашата музика и останах там вече 16 години, благодарение на тази кампания. Това, че някои искаха да бъдат на мое място и ми лепнаха прякора Мара Отварачката, на мен изобщо не ми пречи. Не ми е развалило следобедния сън, нито ми е махнало усмивката от лицето. Категорично не ме дразни, че ме наричат по този начин. Мара е обръщение от време оно към всяка една Мария. Горда съм с рекламата и ако днес отново трябва да взема решение дали да я снимам, пак ще съм на линия. „Ариана” беше купена от „Хайнекен” и досега в завода им се върти моята реклама по големи телевизори и видеостени. Това е нещо, с което малко хора могат да се похвалят.


– Мара Отварачката не ви обижда. А когато някои ви определят като кръчмарска певица, дразните ли се?
– Аз съм една щастлива жена, сбъднала детската си мечта, превърнала я едновременно в своя работа и хоби. Практикувам професията си с много любов и пожелавам от все сърце на всички, които обичам, така да е и при тях.


– Щастлива ли сте в личен план?
– Да, много съм щастлива. Дъщеря ми е жива и здрава. В 6 клас е, пълна отличничка. Говори перфектно английски, а вече учи и френски и се справя прекрасно. Хората, които обичам, са добре, радвам се на перфектната си форма, която поддържам… На 13 януари станах на 38, но рядко ми дават повече от 26-27 г…. В топ форма съм, заредена съм и готова да изръчкам и изрина целия свят.


– А има ли мъж до вас? Планувате ли пак да сте булка?
– За сватба, не знам…. Но ето, сега ще си го пожелая и това. Искам трета сватба и второ дете, но малко по-натам, защото сега имам много работа. Аз съм човек, свикнал да живее в партньорство. Щастлива съм, когато имам опора до себе си, когато съм в пълноценна връзка с взаимност на чувствата. С мъжа, който е до мен в момента, не сме от дълго време заедно, но се чувствам много добре. Радвам се, че е в моя живот. Ценя го, уважавам го безкрайно и има защо.


– Кирил Десподов ли е мъжът до вас?
– О, не. Кирил ми е само приятел. Ценя като човек, който върши перфектно работата си. Много е талантлив. Пожелавам му да бъде здрав и да има още много успехи напред във времето – той го заслужава. Близък ми е и го уважавам много, но не той е човекът до мен.


– Колко мъже сте имала в живота си?
– Имала съм най-готините и успели мъже. Дори и да сме приключили отношенията си, те винаги остават в мен. Всеки по свой собствен начин ми е дал на 100% любов и опора. Всеки е допринесъл за това, което съм аз към момента.


– Богатството на един мъж важно ли е за вас?
– Истината е, че всяка една жена има нужда от силен мъж. В моя случай няма как да е чисто физически по-силен – аз съм непобедима. Трябва обаче той да може да сбъдва моите мечти, да ми дава сигурност, та да заспивам спокойна за себе си и дъщеря ми. Всичко, което съм постигнала сама, не е никак малко – да ми е живо и здраво детето, има къде да подвие краче. По-силен от мен е този мъж, който е способен да ме отменя, да се грижи изцяло за нас. И в природата е така – животните от женски пол търсят най-силния от своята порода.


– Получавала ли сте неприлични предложения?
– Да, разбира се. Също така съм се възползвала от тях. Не се срамувам от това, че някой ми е отправял неприлично предложение, дори се чувствам поласкана за високата оценка, която мъжете ми дават по този начин.


– Най-големия подарък, който сте получавала от мъж?
– Дъщеря ми Марая. Нямам жилище и кола подарък към момента. Всичко е останало във времето, когато сме били заедно с някого.


– Какво е чувството, когато при раздяла мъжът си взима колата?
– Интересно ми е мъжете как се чувстват в такива ситуации… Дали стават по-спокойни? Май не…


– Може ли да се каже, че жилището ви и колата, която карате, са си лично ваши и сте си ги купила с пари, изкарани от работата си?
– Да. Нямам големи придобивки. Онова, което изкарвам с труда си, е ориентирано най-вече към образованието на дъщеря ми.


– Предавана ли сте в живота?
– Да, много пъти, но това изобщо не е проблем за мен. Аз съм много над нещата и предателствата ги подминавам с голяма лекота. Не страдам за тези, които са ги извършили. По-добре, че са си тръгнали дори.


– Унижавана ли сте някога?
– Не. От много ранна детска възраст благодарение на силния ми характер и на качествата, които очевидно имам, се радвам на респект от страна на хората. Уважават ме и никой не смее да ме накара да се чувствам зле. Не познавам униженията. Нито аз съм ги изпитвала, нито съм унижавала някого.


– Какви корекции имате по себе си?
– В момента се радвам на нови гърди. Не съм ги направила по-големи, но просто минаха 11 години, откакто си сложих първите импланти. Чисто нови са ми тези и са много красиви. За втори път д-р Георгиев се погрижи за моята гръдна обиколка. Сега прибягнах до това от съображения за здравето – за да мога да си махна млечните жлези. В нашето семейство за съжаление доста хора си отидоха от рак – баба ми, дядо. Превантивно взех мерки.


– Какви други корекции имате?
– Значително по-малко са от тези, които ми приписват. На 2-3 месеца ми контурират устните. Наскоро пък д-р Павлова ми направи отчасти зъбките и вече мога да се похваля с холивудска усмивка. Всичко това се случи през декември. Исках да бъда чисто нова за моята 38-ма годишнина.


– Колко татуса имате?
– О, на този въпрос не мога да отговоря. Доста са.


– Ставала ли сте жертва на обири?
– Да, на едно участие в Амстердам преди няколко години ме обраха брутално, докато си спях. В Стара Загора пък едно време ни бяха влизали в апартамента. Старая се бързо да забравям неприятните моменти в живота си.


– Катастрофирала ли сте?
– Да, три пъти при това. Едната катастрофа дори беше доста сериозна. Оказа се голям стрес за мен и впоследствие даже ми излезе киста.

Прегледана: 4122

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече