Publisher Theme
Art is not a luxury, but a necessity.

Най-малката българка Макси си търси гадже

„Мечтая за голямата любов! Принц на бял кон все още няма. Но може и с бял автомобил да бъде. Не готвя мусака, но съм готова да се науча за този, който заслужи.“


С тези думи посреща репортер на „България Днес“в Центъра на малките хора в столицата винаги усмихнатата и лъчезарна Максимилиана Станчева. Макси, както всички приятели я познават, е най-малката българка. Висока е 108 см, полиглот, на 27 години, заредена с много положителна енергия и търсеща своята мечтана половинка.


„Искам да е усмихнат, целеустремен, симпатичен, разумен, с чувство за хумор и духовно силен. Да не е работохолик, за да има повече свободно време за мен“, нарежда изискванията си към кандидатите Макси.
Чаровната брюнетка живее сама на квартира в столицата. Обича сама да се организира и да се справя със задълженията.
„Цял живот съм била по квартири от малка. И искам да имам свое жилище. В родното ми градче Раковски имаме къща, която стои празна, а родителите ми живеят в Италия. Аз също живеех и учех там, а на 4 април 2018 г. сбъднах една от мечтите си и се върнах в България“, разказва Станчева.

Прекарва 20 години в Италия и знае брилянтно и италиански, и български


Тук наема квартира и започва работа в кол-център на международна компания. Сили и кураж за родната действителност й дава Светослав Чернев – председател на организацията на малките хора.
По-късно идва и проектът „Равни шансове за малките хора“, по който Макси започва работа в центъра съвсем близо до Лъвов мост. Проектът е с продължителност от две години и половина и по него Макси отговаря за телефонната връзка с малките хора в цялата страна и организирането на различни събития. Номерът, на който малки хора, техните семейства, приятели, съседи и близки могат да наберат за съдействие, помощ и подкрепа, е 0879 06 46 46.


Идването на Макси в центъра съвпада с новата сграда на организацията, предоставена от Столичната община. След основен ремонт той е превърнат в мечтания кът за малките хора. Има психолог, който всекидневно работи с тях, очаква се и рехабилитатор. Остават довършителни работи и сбъдването на най-голямата мечта на хората с нисък ръст – да имат асансьор.
За целта са нужни 100 000 лв. Събрани са вече 22 000, но има още много.


„На 4 април ще направя две години, откакто се върнах в родината от Италия. Чувствам се по на място, отколкото където и да било. Смело мога да кажа, че това е най-хубавото решение, което някога съм взимала. Не всичко е перфектно и нещата стават бавно на моменти, изисква се много търпение. Ужасява ме това в България, че много хора са апатични и просто чакат края на месеца да си получат заплатата. Но съм щастлива“, споделя Макси.


След завръщането си в България, през есента, Макси сбъдва втората си голяма мечта – да се дипломира в Софийския университет.
Там тя завършва магистратура „Италианска филология“ и вече спокойно може да преподава чуждия език на жадните за знания ученици.
„Но не в училище, тъй като не ми се влиза в системата. В частна школа или да преподавам частни уроци – да. Преподавала съм вече частни уроци по италиански език, докато бях студентка в Италия, за да си изкарам някое евро допълнително. Там завърших бакалавърска степен „Теория на превода“. Учех „Еразъм“ студентите, които идваха в моето общежитие, в което живеех там, докато учех“, връща лентата назад позитивната филоложка.
Трябва да получи дипломата си през април и няма търпение да облече тога и да хвърли шапката си във въздуха.


Освен заразяващия ентусиазъм тя има своя „технология“ за справяне с негативните събития у нас. „Нямам телевизор вкъщи, против това съм. Обичам да чета лекции и езотерика“, казва Макси.
Освен това тя рисува върху стари бурканчета и ги превръща в свещници. Заедно с четенето го прави в малкото свободно време.
„Обичам си работата, тя ме държи жива. Организираме групи, които периодично превозваме до ВМА за профилактични специализирани прегледи, което е много важно. Аз и моята колежка водим телефонната комуникация с нашите хора в цялата страна. Търсят ни за консултация за въпросите за ТЕЛК, какви права имат, за недостъпната среда, изпадането от училище и от системата, приемането от обществото. Повечето звънят да получат приятелско рамо и хубава дума, които помагат най-много“, споделя Макси и призовава на посочения телефон да се обаждат близки и съседи на малките хора, защото често самите те не го правят.
А докато работи по осъществяването и на третата си мечта – голямата любов, Макси се надява да се случи и още една – връщането на родителите й от Италия. Там баща й е строител, а майка й чисти домове. Ако двете станат факт и се съберат средствата за изграждането на асансьор в Центъра за малките хора, Макси ще бъде най-щастливият човек на света. И ще трябва да се научи да готви мусака.

Интересен факт е, че гаджетата на Макси досега са били все момчета с нормален ръст. Първия си сериозен приятел хваща на 16 години.
„Той беше висок почти 180 см. Случи се едно лято в Раковски. Беше слабичък и бяхме много интересни като цяло“, разказва с усмивка Макси.


След нашенския юнак брюнетката се влюбва в италианец. Любовта я среща с Джулио в градчето Витербо, където нашето момиче е студентка.
„Той беше една година по-голям от мен и също с нормален ръст – около 165 см. Това изобщо не ни пречеше. Година и половина продължи връзката ни. Бяхме и двамата на общежитие и прекарвахме много време заедно. После заминах за 6 месеца по студентска програма в Армения. Нещата приключиха заради това“, разказва малката Макси.
Тъкмо Джулио й помага да приеме себе си. „Дотогава нямах такава увереност. Той винаги ме държеше за ръка по улиците и ме прегръщаше, докато се разхождахме. Изобщо – италианска романтика. Бяхме супер интересни на околните“, спомня си още българката.



„Той също бе с нормален ръст. Въобще всичките ми гаджета са били нормално високи. Но няма никакво значение ръстът. Любовта е много повече от височината или от това как изглеждаш“, размишлява Макси.

Прегледана: 1960

Коментарите са затворени.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече