Модерната терапия майндфулнес, произлизаща от будистки техники за осъзнаване на всеки миг, по-скоро ще ви направи още по-изолирани и нещастни. Ако ровите само и единствено в себе си, по-вероятно е да откриете тъга и самота - казва го Рут Уипман, авторка

"Щастието идва отвътре"  - декларират стотици книги със съвети, магнитчета за хладилник и фейсбук мемета.
Идеята, че щастието идва от вглеждане навътре, вместо навън, дълбоко се вкорени в колективното съзнание в последно време. Ние вече не гледаме на добруването като на част от общото преживяване или свързването с другите, а като на вътрешно преживяване, фокусирано върху себе си, лично дирене.
Повечето трендове, свързани с щастието в последно време - от книги за самопомощ до медитации - са замислени да се консумират в самота или изискват всеки да се изолира в собственото си емоционално преживяване.
В Щатите този апетит за вътрешно пътешествие захранва мултимилиардна индустрия.
Американците традиционно харчат по един милиард за книги за самопомощ годишно, а отскоро и 4 милиарда долара за майндфулнес терапии (12 милиона долара са били похарчени за майндфулнес книги за оцветяване за възрастни през 2016). Други десет милиарда отиват за йога занимания, аксесоари и екипировка. Съществуват над хиляда възможности да усетим блаженство чрлез мобилните си телефони. С една дума пребиваваме в странен свят на емоционален индивидуализъм.
Но това ниво на фокусиране върху себе си е на цената на връзката ни с другите. Нашият наратив за щастието е в развод с другите, с общността и хуманизма, със социалната справедливост или по-широката политическа отговорност.
Най-популярната техника - майндфулнес - според адвокатите си е в това да си обръщаш внимание при това в най-аполитичната възможна форма "да си в съзнание без да съдиш" - това автоматично отхвърля критическото мислене, както и въображението, което ни помага да видим другия - т.е. емпатията.
Само че докато оцветяваме мандали и бълбукаме в шарените си его-мехури, пропускаме тревожността, която залива света в последно време, увеличената статистика на психичните заболявания и самоубийствата.
Изкушаващо е да видим изхода от това в още повече майндфулнес, вътрешно изследване и дигитален детокс, с които да се изключим съзнателно от света, който ни тревожи и плаши. Но донякъде именно тази солипстична нагласа ни доведе дотук - по-скоро трябва трябва да излезем от мехура си и да се свържем в другите, отколкото да се гледаме в пъпа. Не ни трябва "неосъждащо съзнание", а тъкмо критично мислене.
Много е лесно в това да провидим следващия селф-хелп тренд, но е факт, че прекаленото самофокусиране води до нещастие, тревога, самота, изолация и депресия.
Обратно, връзката с другите е източникът на човешкото щастие. Ние сме социални същества, замислени сме като такива и изпълняваме социални функции - това не звучи тренди, но е по-ефикасно от его-маниакалните мантри на селф-фелпа.