Има куп очевидни причини, поради които краят на една връзка е непоносимо и мъчително изживяване. Късането поражда цяла гама негативни чувства като срам, провал, вина, тъга, гняв и болка. За съжаление, разделите активират всякакви неврохимични, физически и психологически процеси, които правят нещата още по-неприятни.

Раздялата ви превръща в абстинентен зависим

Ако началото на една любовна връзка е нещо като захранвана от химическите процеси лудост, краят й е същото, но с обратен знак. Един от най-безжалостните аспекти на неврохимията, е че точно когато вие стигате най-ниската си точка след раздяла, допаминът  - онова блажено вещество, което ви кара да се чувствате така божествено в началото - също решава да отбележи дъното. Допаминът се държи точно като наркотик. Според Хелън Фишър, автор на  Why We Love: The Nature and Chemistry of Romantic Love - когато човек бъде заразян, той проявява същите признаци като абстинентния зависим: депресия, плач, тревога, безсъние, загуба на апетит или обратното - непрестанно тъпкане, раздразнителност.

Раздялата боли, съвсем буквално

Психическата травма, която раздялата оставя, активира същите части от мозъка, които се задействат при физическа болка. Един вид, всеки път, когато гледате купонджийски снимки на бившето си гадже във фейсбук е като да се заливате с горещо кафе.

Разделите са депресиращи - пак буквално

Изследване на клети души, които са били отхвърлени от партньорите си в рамките на 2 месеца, отчита клинична потиснатост при 40% от участниците, и тежка клинична депресия при 12% от тях. Всяка раздяла носи мъка, но има и мъка, която не минава и след шест месеца, води до непрекъснато преживяване на неприятните моменти, лоши сънища и прекаляване със записи на Деймиън Райс.

Започва да ви харесва

Има един етап, в който дълбокото страдание разхубавява - това го знае всеки който се е гледал в огледалото, след като е бил зарязан. Понякога обаче подобно себелюбуване може да стане пристрастяващо. Някои хора прекаляват с дърпането на трагичния спусък, с цел достигането на наградния център в мозъка и опит да си доставят поне мъничка химическа утеха за мъката.

Загуба на идентичност

Без идентичността, създадена в двойката (например "И двамата си падаме по хорър филми от 90-те"), някои губят чувство за себе си. Един вид психическа загуба на корен, която идва със загубата на сигурността, която животът с партньор създава. "Какъвто и да е този човек, той е емоционалният ти дом - пише Емили Нагоски в Come As You Are. Без тази принадлежност ние ставаме емоционално бездомни.

Късането бие по инстинктите ни за оцеляване

Привързаността е част от инстинкта ни за оцеляване. Бебето има нужда от сигурна връзка с майка си, иначе е обречено.
"Когато връзката ни е застрашена, ние правим всичко по силите си, за да я поправим, понеже не съществува по-висок залог от връзката ни с обекта на привързаност - пише Нагоски и цитира един ужасен експеримент, при който бебета маймуни били отглеждани от механични роботи-майки, които били програмирани от време на време без предупреждение и причина да ги щипят или да ги обдухват със студен въздух, за да ги прогонят от себе си. Бебетата реагирали на това жестоко отношение като се хвърляли обратно в ръцете на тези непредсказуеми и жестоки майки. Малките маймунчета отчаяно се опитвали да предразположат обратно роботите, да ги прикоткат и да си върнат благоволението им. Поведение, което за нещастие не малко хора познават.

Така че раздялата предизвиква комбинация от биологична, химическа и емоционална бъркотия от такъв порядък, че е чудно дето изобщо я надмогваме. Но го правим! И това е най-важното.

К.С Луис, авторът на "Хрониките на Нарния" е казал една интересна мисъл, която може да ни служи като фар, когато ни залюшкат тъмните води на раздялата: "Нито един добър брак не е завършил с развод."

Да, наистина е толкова просто: по-добре да преживеете болезнен край на болезнена връзка, отколкото да се измъчвате с нея.