Някои жени са останали в историята на изкуството като прочути вдъхновителки.
Сеньора Джоконда е известната на всички Мона Лиза.  Рембранд е увековечил първата си съпруга Саския в редица свои платна.
Елена Дмитриевна Дяконова, по-известна като Гала е била нещо като професионална муза. Тя е единственото вдъхновение на Салвадор Дали, но преди това е била муза и на Макс Ернст, както и на първия си съпруг, поета Пол Елюар, който й посвещава много любовни стихове.
Има и не толкова прочути вдъхновителки.

Жан Самари
Реноар, 1877

Жан Самари е била актриса, но така и не постига сериозни успехи на сценичното поприще. Играе предимно камериерки. Много по-добре й се удава ролята на муза и модел на Огюст Реноар. През 1877-78 той рисува четири нейни портрета. Така тя се прославя много повече, отколкото би могла като актриса.
На 25 години Жан се омъжва и ражда три деца. Пише книга за деца. На 33 се разболява от коремен тиф и умира.


Чечилия Галерани
"Дамата с хермелина", 1989-1490

Чечилия Галерани произхожда от знатна италианска фамилия. На 10 години тя вече била сгодена, нещо обичайно за онова време, в което средната продължителност на живота при жените е била 35 години.
Когато става на 14 годежът е разтурен по неизвестни обстоятелства, а момичето е изпратено в манастир. Там се запознава с миланския херцог Лудовико Сфорца. Двамата имат връзка, Чечилия забременява и херцогът я взима в дома си. След време обаче той сключва династичен брак, оставя при себе си сина си от Галерани, а нея омъжва за обеднял граф.
В този брак Чечилия ражда четири деца и поддържа един от първите литературни салони в Европа. Тя често гостува на Сфорца и обича да играе с детето му от друга любовница. След време съпругът на Чечилия умира, тя губи състоянието си по време на война и намира подслон в дома на сестрата на съпругата на Сфорца.
След войната Галерани си връща имението, където остава да живее до смъртта си на 63 години.
Картината "Дамата с хермелина" на Леонардо е купена в Италия от полския държавник и писател Адам Чарториски през 1798 г.
През Втората световна война е отнесена в Германия от нацистите. След войната е върната в Краков.

"Портрет на княгиня Зинаида Юсупова"
В. А. Серов, 1902

Най-богатата руска наследница, последната от рода Юсупови, княгиня Зинаида била много интересна личност. През целия си живот активно се занимава с благотворителност. Независимо от ранга на благородници, които се домогват до ръката й, тя се омъжва по любов за Феликс Сумароков-Елстон. Ражда четири деца, от които две достигат зрелост.
Тя става покровителка на приюти, болници, гимназии, църкви. По време на руско-японската война оглавява военно-санитарно отделение на фронта. Също така настанява болни и ранени войници във фамилните имения на Юсупови.
Великият княз Александър Михайлович пише за нея: "Жена, надарена с рядка красота и дълбока духовна култура, тя мъжествено носеше тежестта на грамадното си състояние, жертвайки милиони за благотворителност и опити да облекчи човешката душа."

През 1908 големият син на княгинята е убит в дуел, това хвърля тежка сянка върху живота й, тя не успява да се възстанови от загубата до края на живота си.
Зинаида Юсупова е била много близка с императрица Александра, но привързаността на последната към Распутин води до пълен разрив в отношенията на двете жени.
След революцията княгинята напуска със семейството си Русия, живее първо в Рим, а после и в Париж.
Серов далеч не е единственият художник, който я е рисувал.  Запазен е нейн официален потрет от Франсоа Фламенг, на който тя носи прочутата перла "Пелегрина".

 

Мария Лопухина
В. Л. Боровиковски 1797

Още една знатна руска дворянка. Лопухина произхожда от много стара и знатна фамилия. Тя е конфидентка на поета М. Ю. Лермонтов и адресат на най-много от неговите писма. Друга нейна кореспонденция - тази с братовчедка й Александра Верещагина става най-значимия източник за история на светското общество в периода 1830-1840 г.
Боровиковски рисува и други руски дворянки, но този портрет е най-сполучливият, някои наричат картината "Руската Джоконда".
Лопухина е 18-годишна, а портретът е поръчан от съпруга й Степан Аврамович Лопухин скоро след сватбата. Непринудената и леко надменна поза и израз са много характерни за епохата на сантиментализма.
За съжаление 6 години след този портрет, княгиня Мария умира.

 

Симонета Веспучи
Сандро Ботичели
1482–1486 г

Модел за една от най-прочутите ренесансови картини "Раждането на Венера" е флорентинската красавица Симонета. Тя се ражда в знатно семейство и на 16 се омъжва за Марко Веспучи (Брат му е прочутият Америко Веспучи, мореплавателят, чието име носи Америка).
Младоженците Веспучи са чести гости в двореца на Лоренцо Медичи.
Симонета е първата красавица на италианския ренесанс. В нея е бил влюбен Джулиано, братът на Лоренцо Медичи, а флорентинските художници са се надпреварвали да я рисуват.
От момента, в която я вижда, Ботичели я рисува непрекъснато, всички негови мадони и венери носят чертите на Симонета.
Съдбата й, уви, не е щастлива. Симонета умира на 23 години.
До края на живота си Ботичели я рисува по памет, а в завещанието си пише, че иска да бъде погребан до нея както и става. За вечността художник и муза почиват редом.

Галина Владимировна Адеркас,
"Търговка пие чай", Борис Кустодиев, 1918

Картината, емблематична за цялото творчество на Кустодиев, изобразява пищно изобилие, което в гладните след-революционни години е само блян.
Галина Адеракс всъщност не е търговка, а истинска баронеса, чието родословие води началото си от тевтонски рицар през ХVІІІ в. Галина е съседка на художника Кустодиев и когато той я рисува е съвсем млада, първа година студентка в медицинския факултет. От предварителните скици за портрета ясно се вижда, че фигурата й изобщо не е била толкова пищна.
Баронеса Адеракс завършва медицина и известно време работи като хирург. В съветско време изоставя медицината, пее в хорове, участва в озвучаване на филми и дори изнася циркови представления.