Майкъл Дж. Дор бил на 14, когато забелязал, че не е като останалите си съученици в изцяло мъжката си гимназия в Лондон. За разлика от тях, Дор нито се надявал да целуне някое момиче, нито се интересувал от порнографски списания. Не усещал никакъв инетрес към промените, извъшващи се в тялото му. Решил, че може да се развива по-бавно или да е гей - макар че нито едното, нито другото му допадало като възможност. Той просто не усещал никакво сексуално или романтично привличане към когото и да било. "Всеки познава хора, към които няма никакво сексуално влечение, за мен всеки спада в тази категория" Година по-късно, когато е на 15, Дор измисля и термин, с който да се опише - "асексуален".
По времето, когато това става - в средата на 90-те, няма никаква "асексуална" общност сравнима с набиращата популярност ЛГБТ, например. Никакви изследвания не са публикувани по въпроса, освен изучаване на някои видове червеи и гризачи, демонстриращи нулев интерес към секса, пише BBC.


Оказва се, че 1% от хората са асексуални и това не може да се промени. От известно време те се присъединяват към ЛГБТ движението по време на прайд.

Чак през 2004 канадският професор Антъни Богер публикува голямо изследване, в което се твърди, че някакъв проецент от населението никога не изпитва сексуално желание. В изследването, обхванало 18000 британци се твърди, че 1% от тях са асексуални, а 70% от тях са жени. Студията предполага, че процентът на асексуалните е приблизително същият като процента на хомосексуалните. Да, независимо от това, което виждаме всекидневно, далеч по-малко хора се идентифицират като гей, бисексуални или асексуални.
В исторически план това не е изненада като се има предвид колко тежко са били преследвани и наказвани хората, които не пасват в доминиращите модели на поведение. Литературата, забавлението и изкуствата обаче също са фокусирани върху сексуалното желание.
Идеята, че сексуалният живот на човека определя здравето и щастието му е вкоренена в културата ни още от античността, преминала е през "тъмното " средновековие и е запазена до днес. през 1942 Филип Уайл пише, че "сексът е един от четирите първични двигателя, които определят всичко, което правим и за което мечтаем."
Погледнато по този начин, човекът, лишен от сексуални склонности, е лишен и от апетит, мечти, действия, ако не и от съществуване.
В годишното издание на Националната Религиозна конференция на щатите пише следното: "Как бихте нарекли същество, което е асексуално? Отговор: Не-същество. Асексуални хора не съществуват. Сексуалността е дар от Бог и затова фундаментална част от нашата човешка идентичност."
Не е чудно тогава, че хората които се самоопределят като асексуални срещат неразбираме у околните. "Ти не си дърво" - казали на един участник в анкета. "Временно е, ще мине", успокоявали друг. "Не си срещнал подходящият човек" - със същия аргумент впрочем убеждавали и хомосексуалните, че всъщност са хетеро.
За разлика от целибата, който е въпрос на избор и от сексуалната дисфункция, която се лекува, асексуалността е непоколебим факт, тя просто съществува.
Професор Богер, който специализира психология и посвещава кариерата си на изучаването на проблема, казва, че познанията ни по асексуалността зса ограничени и се нуждаят от задълбочаване. Според научните изследвания "асексуалността може да се дължи на гени, на хормонален дисбаланс по време на бременността, засягащ мозъчното развитие. Както и останалитне форми на сексуалност, тя има биологичен произход или поне ранно биологично предразположение."
Днес асексуалните хора се борят за повече видимост и признание и участват в събития, организирани от ЛГБТ общонстта, макар, че и там са трудно приети.
Смята, се че единият процент асексуални, идентифицирани от професор Богер, може би са повече и е време това състояние да бъде поставено на картата.
"Хората смятат, че ние пропускаме нещо - обяснява Дор, - но има и други дейности, с които липсата на сексуалност може да бъде заместена. За повечето от нас, това е просто една от чертите, които ни характеризират, не е обсесия".