Датските бебета спят в количките си на минус 20, япончетата пътуват сами в метрото, френските деца ядат всичко...

Родителствоот е трудна работа, никой не ни учи предварително как се прави. С натрупването на времето и грешките, започваме да се придържаме към определен стил и норми. Понякога възприемаме дадени правила, без дас е запитваме откъде са дошли - приемаме ги за аксиоми, така както водата е мокра, а небето - синьо. Да, но знаете ли например, че в Аржентина оставят децата будни цял ден, в Япония седемгодишните се водят в метрото сами, а в Дания бебетата и малките деца спят по количките при минут 20 температура навън, докато родителите им стоят на топло в някое кафене?

И така, нека обикломи света и да видим различните възпитателни практики

1. В Норвегия децата са навън, даже когато вали

Детството в Норвегия е много институционализирано. Навършат ли годинка, децата тръгват на Barnehage (детска градина), която, разбира се, е субсидирана от държавата.
В градината децата се извеждат - вески ден, даже когато е много студено. Не е необичайна гледка добре повити бебета да дремват по количките си зимно време.
Ето какво пише една американка за норвежкия модел на възпитание:
"В Норвегия владее убеждението, че има само един начин за отглеждане на деца и всеки го следва. В Америка има най-различни философии: привързано родителство, хеликоптерно родителство и пр. В Норвегия не е така: там всиички деца са по леглата в 7.00 вечерта, всички посещават един и същи тип забавачка, всички носят ботуши и ядат един и същи обяд... това е норвежкият начин."

Children play outside at a day care center in Norway. Kids play outdoors, and take naps, even when it's extremely cold.

2. Във Виетнам децата излизат от пелените на 9 месеца

Вероятно не само там. Все пак памперсите са относително скорошно достижение на западната цивилизация. Едно поколение назад и децата в България се приучаваха към гърнето на около годинка, че и по-рано.

3. В племето кисии в Кения не гледат малките деца в очите

Жените от племето кисии носят бебета си навсякъде, но когато детето ги погледне, те отвръщат очи. От наша гледна точка това е странно, само че тамошните хора намират контакта "очи в очи" за прекалено задължаващ и изискващ устойчивост, която децата не притежават.
Твърди се, че децата от племето изискват много по-малко внимание от западните си връстници.

Babies in their strollers are parked outside a cafe in Copenhagen, a common sight in Denmark.

4. В Дания оставят количките пред магазина, докато пазаруват

В Дания децата често биват оставяни навън, за да дишат frisk luft или чист въздух. Родителите смятат, че това е много важно за доброто развитие на потомството и често оставят количките навън, докато обядват в ресторант или пазаруват.
Датска двойка, която живее в Ню Йорк, била арестувана и глобена, след като оставили количката си на улицата пред барбекю ресторанта, в който обядвали. Майката просто не разбирала какво искат от нея и приела, че в Ню Йорк хората не са толкова цивилизовани, колкото в Дания.

5. В Полинезия деца се грижат за деца

Не става въпрос за това братчето тинейджър да помага в гледането на малкото си сестриче, става въпрос за организирани детски колективи.
Родителят отглежда бебето, но щом то проходи, основната грижа за него се поема от други деца.
"Децата в предучилищна възраст се научават да успокояват плачещите бебета, те пък са много по-самостоятелни, понеже повече разчитат на себе си в компанията на други деца.

A child waits for the subway to arrive in Tokyo. Kids under 10 are often allowed to take the train by themselves.

6. В Япония децата сами пътуват с метро

Често срещана гледка в токийското метро са седем и дори четиригодишните, които пътуват сами без възрастен придружител.

7. В Испания децата лягат късно

Концепцията за ранно лягане е непозната в Испания. Там децата споделят начина на живот на родителите и вечер са навън до късно по ресторантите, таверните, улиците и площадите. Същото се отнася за Аржентина.

8. Татковците пигмеи вземат медала

В пигмейското племе ака в Африка мъжете и жените буквално си разменят ролите. Жените отиват да ловуват, а мъжете поемат грижата за децата.
"При тях има едно ниво на гъвкавост, непознато за нито едно друго общество. Бащите ака лесно влизат в ролята, обикновено играна от майката, без никакъв проблем и по-важното - без каквато и да е загуба на статус. Никаква стигма, свързана с различните дейности, никаква "мъжка и "женска" работа.

9. Френските деца ядат всичко
Много е просто от 4-месечни френските деца биват приучавани към Националния хранителен план, който включва три хранения дневно + следобедна закуска. Никакви похапвания по средата. Това означава, че детето сяда на масата гладно. А ако отказва дадена храна, родителите продължават да му я предлагат през известен интервал, приготвена по различен начин. Детето не е длъжно да изпразни чинията, но трябва да опита от всичко, което е сервирано. В резултат имаме три, четиригодишни гурмета, които ядат всичко от аншоа до целина и от спанак от камамбер.