Сватбата е сред най-важните събития в живота. Валерия Симеонова разказва за суеверията, следващи от древността до днес тази важна стъпка

Сватбата е събитие, което присъства в съзнанието на всяка жена още от момичешките й години. В главата си крои планове за рокля, торта и украса. Съобразява се с редица традиции и суеверия, някои от които доста налудничави. Вие замисляли ли сте се защо булчинската рокля е бяла, защо шаферките трябва да са облечени еднакво, каква е ролята на воала и какво се крие зад суеверието "нещо ново, неща старо, нещо синьо и нещо назаем"?

За целия си съзнателен живот има един сигурен повод жена да носи бяла рокля и това, разбира се, е нейната сватба.
Булчинските рокли обаче невинаги са били в бял цвят.
Това е наложено през 1840 г. от кралица Виктория. За по-традиционен цвят се е приемал червеният, тъй като белият цвят в някои държави се е наложил като траурен.

Има суеверия, които толкова трайно са се настанали в културата ни, че дори не се замисляме за тях. Едно такова например е, че носи лош късмет младоженецът да види избраницата си със сватбената рокля преди церемонията. Това поверие съществува още от времето, когато браковете са се уреждали от родителите. Тогава на младоженците им е било забранено да се виждат преди бракосъчетанието. Първата им среща всъщност била на самата сватба. По този начин, бракът бил сигурен, тъй като в противен случай женихът може да не хареса булката и да се откаже от нея. Това вярване е обвързано и с булчинския воал. Благодарение на него срещата на младоженците лице в лице се отлага до последния възможен момент, за да се намали възможността церемонията да се провали. Също така, тогава хората са били големи фаталисти и смятали, че воалът ще предпази булката от "зли очи".



Друг много популярен ритуал, свързан със сватбата е хвърлянето на букета. То се явява един вид пророкуване коя ще е следващата омъжена жена. Всъщност още в Средновековието се смятало, че парче от роклята на булката носи късмет. Затова в един момент от церемонията, гостите се втурвали да разкъсат дрехата на младоженката. За да ги разсее и да успее да избяга, тя хвърля букета си. За щастие, в днешни дни приемаме, че само цветята на булката носят късмет, тъй като би било изключително варварско красивата рокля, избирана с такъв трепет и желание, да бъде безпощадно разкъсана в името на някакво суеверие.
Шаферките също играят важна роля в сватбената церемония. Това обикновено са най-близките приятелки на младоженката, които, както традицията повелява, трябва да са облечени еднакво. Само някой, организирал сватба, знае какъв ужас е да се избере тоалет, който да изглежда еднакво добре на момичета с различни фигури, тен, цвят на коса и очи и т.н. В Древен Рим шаферките освен че трябвало да са облечени еднакво помежду си, трябвало и да приличат на булката. Тяхната роля тогава била да предпазват бъдещата съпруга от злите сили, както и от бившите й любови. Да ги заблудят максимално дълго, за да не успеят да провалят бракосъчетанието.
Никой не иска провалена сватба, нали?


Най-традиционното суеверие в западните култури е задължителното присъствие на нещо старо, нещо ново, нещо назаем, нещо синьо (и монета от шест пенса). Установена през Викторианската епоха, тази традиция трябва да донесе на младоженците дълъг и успешен семеен живот. "Нещо старо" изразява желанието на новосъздалото се семейство да запази връзката с корените си. Също така "нещо старо" може бъде подарък от щастливо омъжена жена, като гаранция, че двойката също ще се наслаждава на сладък семеен живот. "Нещо ново" представлява създаването на новия брачен съюз, който ще продължи вечно, изпълнен с много здраве и благодат. "Нещо назаем" е възможност на семейството или приятелите да заеме нещо специално, като символ на тяхната любов. Синьото символизира вярност и постоянство, а монетата от шест пенса в обувката на булката представлява богатство и охолен живот.
Пренасянето на булката през прага на дома предпазва oт лоша поличба. За средновековните европейци било скандално жената първа да влезе през вратата, въй като това било демонстрация на желанието да изгуби девствеността си. Вместо това, младоженецът пренасял избраницата си на ръце, за да не изглежда нетърпелива за консумирането на брака. В Западна Европа, от друга страна, смятали, че ако жената се спъне, преминавайки през прага, бракът няма да просъществува. Ритуалът изпълнен от съпруга, защитавал както половинката му, така и семейното им огнище от зли сили.


Разрязването на празничната торта също е специален момент от церемонията. Знаем, че сватбената торта винаги е красива и многоетажна, като съществува традиция, младоженците да пазят последния етаж от нея и да я изядат на първата си годишнина, като си спомнят за деня, в който са се събрали в едно цяло. Разбира се, за толкова време, макар съхранявана в хладилник тортата ще се развали, затова младоженците се обръщат към сладкар, който да възпроизведе празничния сладкиш от специалния ден.