На 8 май американците отбелязват Деня на майката. Шерил Сандбърг изпълнителният директор на Фейсбук, публикува в социалната мрежа емоционелен пост,  споделяйки чувствата си от първата си годишнина като вдовица и самотна майка.
Тя загуби съпруга си Дейв Голдбърг миналата година и събра кураж да изкаже на глас мислите си по един изумителен и заслужаващ възхищение начин. Вижте пълния текст на обръщението й.
"На Деня на майката ние честваме всички майки. Тази година си мисля за жените в тази страна и навсякъде по света, които отглеждат децата си сами.
Хората стават самотни родители по ред причини: загуба на партньора, прекъсване на връзката, по избор. Преди година и пет дни аз се присъединих към тях.
За мен това още е нов и непознат свят. Преди не го разбирах напълно. Преди не знаех колко е трудно да продължиш да работиш успешно, когато домът ти е сломен. Не допусках колко често ще се изправям пред разплаканото лице на сина или дъщеря си и няма да знам как да спра сълзите им. Колко често ще има ситуации, за които с Дейв никога не сме говорили, и които не знам как да разреша сама. Как би постъпил Дейв на мое място?
Не предполагах колко често светът ще ни напомня - на мен и децата ми - за това, което нямаме: от уроците по танци за бащи и дъщери до вечер на родителите в училище. Когато загубихме Дейв и брат ми забеляза колко много "бащински" събития се организират от училищата в Хюстън и колко тежко трябва да им е на децата, които нямат бащи.
За много самотни майки това е единственият свят, който познават Всеки един ден те правят жертви, избутват бариери и подъдржат страхотни семейства, независимо колко енергия и време изисква това.
Разбирам колко съм облагодетелствана, че не ми се налага да се справям с финансовото бреме, пред което са изправени толкова много самотни майки и вдовици. Бедността е една от скритите и опустошителни последици от загубата за много жени. Докато навършат 62, една на всеки пет вдовици в САЩ живее в бедност. Съжителстващите без брак и еднополовите двойки, които губят партньор, са особено изложени, тъй като често не разполагат със същите механизми за оцеляване, като женените хетеросексуални двойки.
Също така съм щастлива, че имам сплотено семейство и приятели, които правят толкова много, за да ни подкрепят. Не мога да изразя с думи благодарността си за любовта и времето, които ни дават. Отсъствието на Дейв продължава да е част от всекиндевието ни, а за мен и предефинира какво е да си майка. Преди Дейв да почине, имах партньор, с когото споделях всички радости и отговорности на родителството. Сега, без никакво предупреждение, съм сама в това.
В книгата си "Реши се" подчертавам колко критично важен е любящият и подкрепящ партньор за жената и в професионален и в личен план - и колко важен бе Дейв за моята кариера и за развитието на децата ни. Все така твърдо вярвам в това. Някои казват, че не съм писала достатъчно за трудностите, с които се сблъскват жените, които нямат подкрепящи партньори или изобщонямат партньор. Те са прави.
Не съм очаквала и разбирала предизвикателствата , пред които са изправени повечето самотни майки. Но разбирам много повече сега, отколкото преди година.
Нашата широкоразпространена културна представа, че всяко дете живее с двама хетеросексуални женени родители, е отживяла времето си. От началото на 70-те в Съединените щати броят на самотните майки се е удвоил. Днес почти 30% от семействата с деца са с един родител, а 84% от тях са със самотна майка. Но нашето отношение и политиките ни не отразяват тази промяна.
Самотните майки го знаят отдавна - водени от необходимостта и желанието да осигурят най-добрите възможности за децата си. Кони Спаркс, за която пиша в "Реши се", беше жертва на домашно насилие, тя остави съпруга си насилник и отглежда четирите си дъщери сама. Тя работи много и показва на децата си какаво означава издръжливост, тя завърши колеж и вдъхнови всяка от дъщерите си да учи и да се дипломира. Кони основа своя фирма Wade Co. Capital, за да помага и на други жени да започнат собствен бизнес.
В Деня на майката искат да почета жени като Кони.
Мисля, че всички ние дължим на самотните майки признание най-малкото за това, че не сме направили нищо, за да облекчим усилията им да свързват двата края. Четирийсет процента от семействата със самотни майки в САЩ страдат от бедност, в сравнение с 22% със самотни бащи и 8% от семейства с женени родители. Самотните родители от различни раси страдат още повече: 46% от семействата със самотни чернокожи или от испански произход майки са под чертата на бедността.
За множество самотни родители не съществува мрежа на сигурност. 35% от самотните майки страдат от недостиг на храна, а много самотни майки работят повече от една работа - без това да включва грижите им за децата и дома. Липсващ чек или болест могат да ги поставят пред невъзможен избор. Самотна майка от Сан Хосе признава, че всеки месец е поставена пред избор - да има храна намасат или да си плати сметката за мобилен телефон. Когато не успее да си плати телефона, тя прекарва нощната си смяна - това е втората й работа - обзета от притеснения дали синът й се е прибрал невредим у дома след училище, тъй като живеят в опасен квартал, а тя няма как да му се обади.
Съединените щати е единствената развита държава в света, която не осигурава платено майчинство. Близо една трета от работещите майки, нямат достъп до платен болничен, за да се погрижат за себе си или член на семейството си, ако някой се разболее. Вместо да осигурим подкрепа, ние оставяме онези, които имат най-много нужда, да се оправят както могат. Неравенствата се изправят срещу самотните майки в тази страна. И въпреки, че нямат подкрепа, те дават всичко, което имат, за да отгледат невероятни деца.
Ние трябва да преосмислим обществените и корпоративни политики и да разширим разбирането си за това какво предтавлява семейството. Трябва да изградим свят, в който семействата са приети и подкрепени, и обичани, без значение как прилягат на обществото. Трябва да проумеем, че е нужна цяла общност, за да се отгледа дете, и че много от нашите самотни майки имат нужда и заслужават много повече подкрепяща общност, отколкото им даваме. Ние им дължим повече, на тях и на децата им. Ние трябва да правим повече, като лидери, като колеги, като съседи и като приятели.
Да бъда майка, това е най-важната - и най-смиряващата - работа, която съм вършила. Сега ние честваме майчинството и трябва да отдадем специална благодарност на жените, които отглеждат деца сами. И да се закълнем, че ще ги подкрепяме повече, всеки ден.