Канадската терапевтка Алисън Шейфър разбива митовете за "добрата майка", които вместо да ни помагат, ни правят по-нещастни и объркани

Книгите посветени на родителството като че избягват една основна тема - тази за отношенията между партньорите. Толкова е лесно да хлътнем в майчинството, едновременно в изискванията и радостта от родителството, че да изгубим връзка с останалите роли, които имаме в живота. Децата са така високо ценени от нашето общество,  че когато бебето се появи, се приема, че всички останали дейности трябва да се преорганизират около него. В този процес понякога съпругът и бракът лесно изпадат от значение. Даже Меган и Брайън, които са женени от 7 години и смятат, че връзката им е солидна и може само да се задълбочи от създаването на семейство, усещат трусове:
Брайън е толкова въодушевен, че ще става баща, непрекъснато гали корема на Меган и пее на бебето. Вечер разтрива отеклите й крака и намира, че жена му никога не е била толкова красива. Те посещават училище за родители и Брайън присъства на раждането, дава й ледени кубчета да смуче и и й държи ръката.  След осем часа и епидурална упойка се появява Би Джей (Брайън Джуниър).
Почва се един любовен пир в безпрецедентен мащаб. Само няколко месеца след това Брайън трудно може да извика онова чувство в спомените си.  Меган изглежда напълно погълната от Би Джей и когато Брайън се прибере у дома след дълъг ден и се опита да се погушка с Меган или да си поговори с нея, среща само изтощение и апатия. Вярно, всичко е станало съвсем скоро, но все пак Брайън е наранен. Той се чувства избутан от живота на жена си, след появата на бебето. Вместо бебето да ги сближи, Брайън се усеща изоставен – все едно вместо трима са станали двама срещу един. Вместо да ги обединява, бебето се е вклинило помежду им, разделяйки ги.

Брайън е съставена част от семейството и има потребност от любов, а не да бъде изместен от бебето. Той има нужда да бъде ценен, а не пренебрегван. Деца или възрастни – ние не искаме да се чувстваме аутсайдери в семействата си.
Предполагам, че положителното от историята на Брайън и Меган е, че поне бебето ще е щастливо, отглеждано с изключителна любов и внимание, нали? Не е така.

Нима децата не са най-важни?

Отгледани сме с общоприетото схващане колко са важни децата и живеем с доктрината, че „най-важни са децата“. И тук искам да ви представя алтернативен мит.
Аз вярвам, че децата се присъединяват към семейството. За да развие детето чувство, че принадлежи към семейството, то трябва да се чувства „част от“ него, не над другите и не под тях.
Когато сме равни, когато участваме и допринасяме,се свързваме с другите, чувстваме се част от семейството. Всеки член на фамилията взима и дава – даже бебето. Ние всички работим, за да посрещаме нуждите на всеки.

„Само ако знаех тогава...”

Ако не сваляте очи от повитото вързопче, спящо кротко в бебешкото кошче, докато чудесния ви, фрустриран партньор прави челни стойки в хола, опитвайки се да привлече вниманието ви за пет минути, може би е време да научите нещо от майките, които вече са минали по този път.
В по-големите семейства новороденото идва в свят, вече населен от по-големи братя и сестри, които също имат своите нужди. Тези деца, се учат от съвсем крехка възраст, че трябва да делят времето на майка си. Ако тя помага на едното си дете да се намъкне в грейката, докато другото я моли да му помогне да си закопчае ципа, бебето в кошчето ще изчака, докато майка му се освободи. Тя няма как да зареже всичко и да хукне да го кърми. Бебето е „програмирано” да изчака, поради простата реалност на ситуацията и така се учи да е отборен играч. Ситуацията изисква от него да почака и ти да видиш! Бебето се учи да чака! То се учи на коопериране!

Третото дете на Синтия си седи кротко в бебешкото столче, наблюдава играта на останалите деца и гледа слънчевите петна по тавана. Синтия се чувства ужасно виновна, че това дете получава по-малко внимание в сравнение с другите две. С времето и порастването на децата, Синтия установява, че най-малкото й дете е с най-сговорчив характер и най-добре се разбира с другите, а първото (чийто потребности са били задоволявани на минутата и не му се е налагало да бъде кооперативно, понеже мама е скачала при всяко негово повикване) продължава да е най-изискващото и най-малко кооперативно дете. „Само ако знаех това с първото си дете, нямаше да се престаравам така.”

Да, новороденото е изморително за гледане, но това само още повече подчертава необходимостта да носим бремето, съвместно с партньора си. Също така трябва да усещаме признание за усилията си: трябва да бъде ценени за това, което правим за семейството. Майките и бащите трябва да намерят начин да правят нещата заедно, както и един за друг. Нуждаем се от семейство, което да осигурява любов, приемане, насърчение, грижа и безусловно приемане – не само за децата, но и за себе си! Нашето семейство е нашият източник, а за родителите това означава и за здравето на връзката помежду им.
Майките и бащите не бива да забравят, че освен родители, те са и приятели и любовници.  Ако ви се струва, че да си обърнете внимание с партньора, означава да го вземете от децата си, сетете се, че така всъщност правите добро на децата, тъй като поддържате отбора силен и сплотен. Пък и коя друга инвестиция има потенциала да ви се изплати в пълна емоционална подкрепа, разтриване на гърба и смях от сърце? Пък и да не забравяме, че тази инвестиция продължава цял живот. Добра възвращаемост!

*Отделяйте време всеки ден, за да проявите нежност (прегръдки, целувки, гушкане, разтриване, спане „като лъжички”)

*Отделяйте пет минути всеки ден, за да се поинтересувате как е минал денят на партньора ви. Слушайте го и участвайте пълноценно в разговора.

*Определете си един ден от седмицата за среща! Изисквайте си това специално време само за вас, без децата. Не е нужно да е някакво голямо събитие. Важна е честотата. Споделете по чаша вино и изгледайте някой филм заедно. Излезте на закуска или пък си откраднете време, за да обядвате заедно.

*Отделяйте си по седмица всяка година за романтична ваканция. Ако не ви се иска да сте романтични или не си представяте, че ще изкарате добре само със съпруга си някъде – удвоете периода и резервирайте две седмици – вие вече сте нагазили в проблемите!

Кога за последно оставихте детето на майка си и излязохте с партньора си на вечеря? Кога за последно сте се целували по време на цялата кинопрожекция или сте си разтривали краката или сте се къпали заедно? Тези прости и хубави моменти съставят голяма част от начина, по който изразяваме любовта си и обикновено са първото нещо, което забравяме, щом се появи бебето. Намерете време за любов!