През 90-те бритпопът определяше вкуса, модата и предпочитанията, но наред с Блър, Оезис, Оушън Колър Сийн, блестяха и Пласебо, които представляваха "другите", флуидната сексуалност и заличената граница между мъжко и женско начало. .
21 години след дебюта си, Пласебо упражняват силно влияние върху музиката, наред с това фронтменът им, Брайън Молко все така е икона на андрогинния стил.
В интервю, дадено наскоро за Belfast Telegraph Молко обяснява, откъде е дошло името на групата, (което в превод от латински означава "Аз ще нося удоволствие", макар, че мрачния глас на Брайън, тежките китарни рифове, запомящите се ударни и провокативните текстове, надали носят голямо удоволствие). "Има ирония в това как се нарекохме. В средата на 90-те имаше купища банди, които се кръщаваха на някаква дрога, като Кодеин примерно. Пласебо ни прозвуча добре. И после, когато видях 40 хиляди души да крещят високо името ни, си помислих, че това е забавно, защото уж вървяхме срещу тълпата, кръщавайки се на дрога, която всъщност не действа."


Брайън е роден в Брюксел, майка му има шотландска и френска кръв, баща му е амеркинаец. Семейството не толерира артистичните изяви и иска Брайън да стане банкер като баща си. Той обаче е ужасен от мисълта да работи сигурна работа от 9 до 5.
"Аз съм черната овца на семейството - обяснява Брайън. - В семейството ми има много банкери, но когато станах на 11 исках да се занимавам само с театър и драма. Самата идея да работя в офис ми се струваше толкова ужасяваща, че реших да направя всичко възможно, това да не стане. Започнах своя личен бунт, който продължи до формирането на Пласебо."

И видът, и текстът на песните му подсказва, че ученическите му години не са били никак лесни. Постоянна жертва на насилие и подигравки, Молко сменя училище след училище. Чак след като завършна Университета Голдсмит, Молко среща своя съученик Стефан Олсдал и двамата създават Пласебо. През 1997 те пишат песента "Nancy Boy" - песен, която по думите на Молко "вкарва хумор в напоения с дрога промискуитет и експериментира заради самия експеримент". Парчето оглавява британските класации и става флагман на една нова естетика, противоположна на мачо културата, доминираща рока на 90-те.

Брайън носи черни рокли, изрязани блузки и тежък грим. Твърдят, че той е върнал готик стила в обращение - отговорност, която той отказва да поеме. С бледото си лице, червени устни и очна линия той е аткуталната алтернатива на темерутския чар на Ноел Галахър и Джарвис Кукър.

През 1997 списание Dazed го нарича "андрогинния бог на секса", на което Молко отвръща, че "рокът и пънкът би грябвало да са секси... никой не започва група, ако не иска да е секси." Често го наричан фрийк, а той твърди, че обожава този етикет.
Пласебо пък са наречени "най-мръснишката банда на Британия."
Молко и колегата му Олсдал се обличат в женски дрехи много преди формирането на групата. В друго интервю Молко казва, че дрехите му от онзи период са били политическо изявление. "Исках хомофобите да ме погледнат и да си зададат въпроси за собствената си сексуалност, защото аз вярвам, че сексуалността е флуидна. Според мен тя не опира до пола, а до хората." Във време, когато да си напълно открит пред медиите не е добра стратегия, Молко е рядка птица. Но именно болезнената му откровеност и отказа му да се извинява, превръщат Пласебо в обект на обсесия и обожание.


През 1998 излиза Pure Morning и се превръща в огромен хит. В клипа към парчето Молко стои на ръба на висока сграда, готов да скочи, докато отдолу се събират полицаи и хора, опитвайщи се да го спрат.  Тъмните обертонове се долавят в по-голямата част от музиката на Пласебо, текстовете, често са за секс, наркотици и срама, който те предизвикват. Текстовете, писани от Молко, приличат на "брутализиран дневник" в тях той открито говори за биполярното си разстройство и клинична депресия. Степента на откритост е в ярък контраст със стигмата, която тегне над душевните заболявания. През 2010 излиза и биографията на Молко Misunderstood, в която той подробно и откровено описва пристрастеността си към наркотиците и алкохола, както и битката си с душевните болести и творческия импулс, който те са му дали.



Днес той е чист и не взема наркотици. "Ако една група оцелее след тежките моменти, тя става по-силна и помъдрява. Всяка връзка с наркотиците е различна, аз определено вече не взимам, може би защото пораснах. Днес съм нещо като 43-годишен мъж с 25-годишен мозък.
В момента свирим пред много по-малка публика, отколкото сме го правили преди. Това създава особена интимна атмосфера. Наскоро правихме турне из малки клубове в Щатите и въперки че турнето не беше финансово успешно, то вдигна увереността ни. Показа ни, че още сме способни на подобни гигове."