От пищните форми на екранните диви през 50-те до мършавия силует на Туиги и хероиновия шик на Кейт Мос, Валерия Симеонова проследява движенията на махалото, отчитащи промяната в представите за красиво и женствено

Свикнали сме с кориците на женските списания и със заглавия като „Пет движения за ръце като на Мишел Обама“ или „Тайната за дупе като на Бионсе“. Но ако някога сте били в положение да мечтаете за ханша на тази актриса или краката на онази певица, помнете едно – концепцията за идеалното женско тяло не е постоянна. През годините предпочитанията към  женски форми се променят, така че това, което приемаме днес за нормално и красиво, може да бъде в абсолютно противоречие с избора от минали години.

 

Ще се промени ли скоро актуалният идеал за женско тяло?

Нека се върнем в 50-те години на  XX век. Когато говорим за идеал за женска красота по това време, асоциациите са секссимволи като Мерилин Монро, Елизабет Тейлър, Бриджит Бардо, дори анимационната героиня Джеска Рабит, за които е характерно телосложението тип „пясъчен часовник“, познато ни и в днешни дни. Възхвалявани са били по-закръглените форми. Дори рекламите по това време са съветвали по-слабите момичета да приемат хранителни добавки, за да придобият извивки на правилните места.


Десет години по-късно, нещата вземат тотален обрат. Джесика Рабит е вън, за да отстъпи място на супермоделите Туиги и Джийн Шримптън. За тях са характерни кукленското излъчване, много стройна фигура, малък бюст, тесни бедра, слаби крака. В този период е регистрирано рекордно потребление на амфетамини и цигари, с цел отслабване.


През 80-те години се налага красотата на супермоделите Ел МакФерсън, Наоми Кембъл и Линда Еванджелиста – високи, стройни, стегнати женски тела. За пръв път мускулите са приемливи за женската физика. Това налага и още един стандарт към женската красота – изисква се от жените да започнат да тренират.
Само десетилетие след това видът на Кейт Мос е наложен като перфектен външен вид – дребна, неатлетична, с леко анорексичен вид. Наричат го „хероинов шик“ – точно обратното на супермоделската визия.



Както забелязвате, на всяко десетилетие, стандартите за красота удрят абсолютните противоположности.
Срещу тях през годините е имало множество нападки.

Първоначално мишена са суперкльощавите манекенки, които кръстосват модните подиуми. Изключително слабите им тела, които би трябвало да са нагледен пример за женска красота, са и причината множество млади момичета да прибегнат към екстремни методи за отслабване, които от своя страна неминуемо водят до различни хранителни разстройства.
Самите манекенки, често поради съмнителните режими, които спазват, за да поддържат форма, се подлагат на редовни изследвания, за да се провери какво е здравословното им състояние.

От друга страна, в средата на 70-те години, жена на име Мери Дъфи установява, че не бива единствено жените с манекенски размери да имат право да стъпват на световните модни сцени. Тогава основава първата агенция за plus-size модели.
Разбира се, бидейки другата крайност, и размерът плюс получава остри критики.
Излиза, че се появява нов стереотип, към който жените отново трябва да се приспособят.



Също така, някои световно признати дизайнери отказват на ревютата си да показват модели, носещи размер по-голям от втори. Самият Карл Лагерфелд казва, че закръглените жени нямат място на модния подиум. Намира го за несериозно и непрофесионално. Смята, че пълнотата им е не по-малко нездравословна от формите на класическите модели. Сякаш затлъстяването трябва да се поощрява.

Но погледнато в общочовешки план, plus-size е добре дошъл. Нека признаем, малко жени са природно възнаградени със слаби и стройни фигури. Други пък, колкото и да спортуват или гладуват, не могат да се преборят с гените си. Повечето дами биха изпитали голямо разочарование и огорчение, когато харесат дреха, но се окаже, че дизайнерът й не е помислил за техния размер. Окуражаващо за всяка жена е да знае, че нейната фигура може да бъде красиво облечена.  Красивото облекло прави жената щастлива. А няма ли светът нужда от повече щастливи жени?