Оказва се, че най-ефектното средство е мъжът да се включи в кухненската работа

По-добра комуникация, повече физически натоварвания, стриди, любовни срещи, време без децата - това са част от предложенията, които най-често се дават на  фамилните двойки с цел подобряване на сексуалния живот.

Оказва се обаче, че тайната на добрия семеен секс е в... поделянето на домашните задължения между двамата партньори.

Според изследване, поведено от Университета на Албърта, съпрузите, които си поделят домашните задължения, практикуват по-добър секс при това по-често.

Проучването е проведено от доктор Мат Джонсън, професор по фамилна екология към департамента по екология на човешките взаимоотношения в университета на Албърта, то е обхванало 1300 двойки и е продължило 5 години.

"Във всяка връзка количеството домашни задължения означава различно нещо - обяснява доктор Джонсън. - Във всяко семейство има очаквания кой какво трябва да върши. Също така хората се сравняват с останалите двойки, които познават."

Важно е да се отбележи, че макар екипът да е канадски, проучването е направено сред немски двойки.

Нещата се  променят в зависимост от традициите във всяка държава, но изводът е този: когато мъжът се включва в домашната работа, сексуалният живот се подобрява.

Ако пък наскоро сте станали родители и смятате, че бракът може да почака, докато децата пораснат, ето още малко съвети от канадската школа. Този път от Алисън Шейфър, треньор за родители, водещ на предавания и автор на няколко чудесни книги, преведени и у нас:

"Аз смятам, че детето се включва в семейството. За да може то да развие усещане, че принадлежи, то трябва да е „част от семейството”, не над другите, не и под тях. Когато сме равни, когато участваме и допринасяме,се свързваме с другите, чувстваме се част от семейството. Всеки член на фамилията взима и дава – даже бебето. Ние всички работим, за да посрещаме нуждите на всеки.

„Само ако знаех тогава...”

Ако не сваляте очи от повитото вързопче, спящо кротко в бебешкото кошче, докато чудесният ви, фрустриран партньор прави челни стойки в хола, опитвайки се да привлече вниманието ви за пет минути, може би е време да научите нещо от майките, които вече са минали по този път.
В по-големите семейства новороденото идва в свят вече населен от по-големи братя и сестри, които също имат своите нужди. Тези деца, се учат от съвсем крехка възраст, че трябва да делят времето на майка си. Ако тя помага на едното си дете да се намъкне в грейката, докато другото я моли да му помогне да си закопчае ципа, бебето в кошчето ще изчака, докато майка му се освободи. Тя няма как да зареже всичко и да хукне да го кърми. Бебето е „програмирано” да изчака, поради простата реалност на ситуацията и така се учи да е отборен играч. Ситуацията изисква от него да почака и – гледай ти! Бебето се учи да чака! То се учи на коопериране!

Третото дете на Синтия си седи кротко в бебешкото столче, наблюдава играта на останалите деца и гледа слънчевите петна по тавана. Синтия се чувства ужасно виновна, че това дете получава по-малко внимание в сравнение с другите две. С времето и порастването на децата, Синтия установява, че най-малкото й дете е с най-сговорчив характер и най-добре се разбира с другите, а първото (чийто потребности са били задоволявани на минутата и не му се е налагало да бъде кооперативно, понеже мама е скачала при всяко негово повикване) продължава да е най-изискващото и най-малко кооперативно дете. „Само ако знаех това с първото си дете, нямаше да се престаравам така.”

Да, новороденото е изморително за гледане, но това само още повече подчертава необходимостта да носим бремето, съвместно с партньора си. Също така трябва да усещаме признание за усилията си: трябва да бъде ценени за това, което правим за семейството.

Майките и бащите трябва да намерят начин да правят неща заедно, както и един за друг. Нуждаем се от семейство, което да осигурява любов, приемане, насърчение, грижа и безусловно приемане – не само за децата, но и за себе си! Нашето семейство е нашият източник, а за родителите това означава и за здравето на връзката помежду им.

Майките и бащите не бива да забравят, че освен родители, те са и приятели и любовници.  Ако ви се струва, че да си обърнете внимание с партньора, означава да ощетите децата си, сетете се, че така всъщност им правите добро, тъй като поддържате отбора силен и сплотен. Коя друга инвестиция има потенциала да ви се изплати в пълна емоционална подкрепа, разтриване на гърба и смях от сърце? Пък и да не забравяме, че изплащането на дивидентите продължава цял живот.

В заключение да обобщим: ако искате сплотено семейство и хармоничен брак, включете съпруга си в част от задълженията и не го пренебрегвайте за сметка на децата!