"Приятелю, спри да отлагаш настрана работата и ни позволи да се приберем у дома в прилично време", гласи египетски йероглифен надпис от 1400 г. пр. Хр., което идва да покаже, че пробелмът с отлагането на задачите за деня, не е от вчера.
Студентите отлагат, вместо да се подготвят. Според едно изследване трийсет и два процента от изследваните студенти се оказват ревностни отлагачи - оценяващи склонността си да бавят по скалата от раздразнение до реален проблем. Служителите отлагат вместо ревностно да се нахвърлят на офисните си задължения.



Средният служител прекарва всекидневно на работното си място приблизително час и двайсет минути, отлагайки вършенето на работата си. Това време може да се акумулира в загуба от около 9 хиляди долара на работник годишно.

Според изследване, правено през 2007, една четвърт от запитаните възрастни са признали, че отлагането е определяща техния характер черта. "Това е общият пулс на човечеството - твърди професор Пиърс Стийл, който от години се занимава с проблема. - Изглежда всички ние познаваме това чувство. Има проект, който трябва да завършим, имейл, който трябва да изпратим, телефонен разговор, който трябва да проведем, но независимо от добрите ни намерения, не правим нищо, за да се доближим до целта."
За повечето от нас отлагането не е приятно. То не е като да избягаш от час и да усетиш свободата на бунта; то е усещане за нарастващо напрежение - от съзнанието, че накрая все пак ще трябва да свършим онова, което отлагаме.”

Защо тогава отлагането е толкова разпространен проблем? Ако всъщност не искаме да отлагаме, ако то ни причинява дискомфорт, защо толкова упорстваме с него?

Това е въпросът, който занимавал Стийл през деветдесетте, когато започва изследването си. Оказало се, че самурегулацията - способността за самоконтрол и отлагане на непосредственото удоволствие в полза на бъдещи облаги - обяснявали 75% от поведението на отлагачите. От тази връзка произтича и прозрението на Стийл:  ами ако отлагането е просто обратната страна на импулсивността? Така както импулсивността пропуква механизма ни за самоконтрол - трябва да чакаме, но вместо това действаме; отлагането е обратното: трябва да действаме, а вместо това чакаме.
През годините професор Стийл продължава да изследва връзката между отлагането и импулсивността и да открива същата зависимост: индивиди, които са склонни към импулсивност също така са майстори на отлагането.



Решението


 „Когато говорим за самоконтрол, един от триковете, които работят относително добре, е да разбием голямата амбициозна задача на отделни, конкретни и управляеми единици, същото се отнася и за отлагането. Съществуват редица естествено появяващи се мотивировки като крайния срок например. Можете ли да създате изкуствени крайни срокове, за да имитирате процеса?"

Препоръките на Стийл са класически: направете целите си възможно най-малки, непосредствени и специфични. Той самият използва десетминутни сесии, за да си наложи да започне задача, към която изпитва неохота.
"Проблемът с целта, която избягваме, е че вече сме изградили в съзнаниено си представа колко противна ще е тя. Прилича на скачане в студен басейн: първите няколко секунди са ужасни, но не след дълго вече се чувствате по-добре. Така че, поставете си за цел да работите по задачата за кратко и после направете преоценка. Често се оказва, че сте в състояние да продължите работа, след като сте преодоляли първоначалната неохота. Вместо да си казвате "Ох, трябва да започна да пиша", опитайте с: "до 14 ч. трябва да напиша 400 думи". Колкото по-специфично, толкова по-добре. Това е, което ни мотивира най-добре."

 



Друга точка от плана за подобряване включва елиминиране на пречките, на които се натъквате по пътя към целта. Трябва да идентифицирате "горещите" подводни камъни, подхлъзващи контрола върху импулсивността - моментите, в които сте най-податливи на разсейване и да намерите начин директно да се справите с тях.

Понякога установяваме, че проблемът е в разсейването, а не в зададените цели - казва Стийл.- И тогава трябва да направим занимавките по трудно достъпни, не така близки. В Андроид например има приложение, което забавя стартирането на игрите и го прави по-тромаво. Екипът на Стийл даже е разработил приложение за телефон и десктоп, което забавя включването на разсейващите програми. Да кажем кликвате върху Candy Crush и телефонът ви включва обратно броене и ви пита наистина ли искате да посетите играта, вместо тя да излезе на дисплея незабавно. Понякога този дребен трик е достатъчен да напомни какво всъщност имаме да правим: един вид избиване на отлагането…  с отлагане.
Естестевно, ако сте от шампионите на отлагането е малко вероятно да искате да си инсталирате подобно приложение. "Иронията е, че отлагащите отлагат решаването на проблема с отлагането.”
Самопознанието може да ви помогне да надвиете склонността си към отлагане. Почакайте и ще видите.

 

Източник The Newyorker