Любовта е великолепна. Любовта е прекрасна. Любовта е необходима. Но любовта не е достатъчна.

"Всичко от което се нуждаем, е любов" - това послание е пронизало цялата съвременна култура. Живеем с убеждението, че ако открием любовта, това ще реши всичките ни проблеми. Любовта се представя като магическата пръчка, универсалното лекарство на всички болки, лейкопластът, който можем да сложим върху всяка рана, горивото, съвместимо с всеки двитагел, попътният вятър, който ще отведе лодката ни в някое тихо пристанище. 

Така ли е обаче?
Не бъркаме ли, когато идеализираме любовта и загърбваме ценности като уважение, смирение и ангажираност.
Ето какво сопделя Марк Менсън, писател, предприемач и блогър. Не е нужно да се съгласите с него, но е добре да се вслушате в гласа му.

1. Любовта не винаги означава съвместимост.

Само фактът, че сте се влюбили в някого, не означава, че той е добрият партньор за вас в дългосрочен план. Любовта е емоционален процес, съвместимостта – логичен процес. И не е задължително те да преминават един в друг. Може да се влюбите в човек, който не се държи добре с вас, кара ви да се чувствате зле и да мислите за себе си, че сте по-лоши, отколкото сте, не ви уважава толкова, колкото вие го уважавате, или животът му е толкова неуреден, че той може да скапе и вашия живот.

Може да се влюбите в някого, чиито амбиции и цели в живота са други, които противоречат на вашите или в някого, чиито философски убеждения или възгледи влизат в конфликт с вашето чувство за реалност. Може да се влюбите в някого, който изсмуква от вашите жизнени сили и щастие. Това е парадоксално, но е факт.



2. Любовта не решава проблемите в отношенията.

С моята първа приятелка бяхме безумно влюбени един в друг. Живеехме обаче в различни градове, нямахме пари, за да се виждаме често, нашите семейства се ненавиждаха и ние всяка седмица преживявахме безмислени драми и кавги.

И всеки път, когато се карахме, на следващия ден се сдобрявахме и си напомняхме, че се обичаме безумно, и че нито една дреболия няма значение, защото ние то-о-о-олкова много се обичаме и със сигурност ще намерим начин да решим всичко, трябва само да почакаме малко, да се огледаме и всичко ще се оправи.

Нашата любов ни караше да чувстваме, че можем да преодолеем всичко, макар че всъщност абсолютно нищо не се променяше. Както разбирате, нито един проблем не се решаваше. Кавгите се повтаряха. Аргументитте ставаха все по-остри. Невъзможността дори да се виждаме висеше на шията ни като воденичен камък. Ние бяхме погълнати от себе си дотолкова, че дори не можехме нормално да общуваме. С часове висяхме на телефона и практически нищо разумно не си казвахме. Сега, оглеждайки се назад, аз разбирам, че за нас не е имало никаква надежда. Но въпреки това, то продължи три нещастни години!

В края на краищата, любовта побеждава всичко, нали така?

Не е странно, че отношенията ни пламнаха и се разбиха като дирижабъла Хинденбург, обзет от пламъци. Раздялата беше ужасна.

И от тези отношения аз си взех голяма поука: макар че любовта ви кара да се чувствате по-добре по отношение на вашите житейски проблеми, тя не решава нито един от тях.


Емоциите могат да бъдат опияняващи, всяка покорена височина да изглежда все по-впечатляваща, но докато не се появи стабилна твърда почва под краката ви, приливната вълна на емоциите в крайна сметка ще помете всичко.

3. Не винаги си струва да жертвате себе си за любовта.

Една от важните характеристики на любовта към някого е вашата способност да мислите за този човек, за неговите нужди повече, отколкото за себе си. Но въпросът, който си задават доста рядко е: „Какво жертвам за другия и струва ли си това?" В любовните взаимоотношения е нормално и двамата понякога да жертват своите желания, своите потребности и своето време заради другия. Аз бих казал, че това е адекватно и здравословно поведение и именно то прави отношенията наистина важни.

Но когато жертвате самоуважението си, чувството за собствено достойнство, физическото състояние, амбициите и целите в живота само и само, за да си с някого, любовта става проблематична.
Любовните взаимоотношения би трябвало да бъдат допълнение към нашата индивидуална идентичност, а не да й вредят, рушат или подменят.

Ако се оказваме в ситуация, когато сме позволили и търпим неуважително или оскърбително поведение, това по същество означава, че позволяваме нашата любов да ни погълне и да ни сведе до нула.

Ако не сме внимателни, от нас ще остане само черупката от човека, който някога сме били.

Любовта – това е чудесно преживяване. Това е едно от най-впечатляващите преживявания и опит, които животът може да ни предложи. И това е нещо, към което всеки трябва да се стреми - да го преживее и да му се наслади.

Но както при всеки житейски опит той може да бъде здравословен и нездравословен. Както всеки друг опит той не бива да бъде определящ за вас, за вашата идентичност и вашата цел в живота. Ние не можем да си позволим той да ни погуби. Ние не можем да пожертваме за него нашата личност и самоуважение. Защото в момента, когато направим това, ние губим и любовта, и себе си. Защото в живота вие имате нужда от нещо повече от любов.

Любовта е великолепна. Любовта е прекрасна. Любовта е необходима. Но любовта не е достатъчна.

 

 

Източник: Gnezdoto