Много се говори за това колко несамостоятелни са днешните деца, как се налага да вършим всичко вместо тях. Вижте какво споделя в блога си Анна Бикова, психолог, педагог, арт-терапевт и майка и вижте предимствата на това да делегираме повече отговорности на децата.

Аз съм мързелива майка. А също егоистична и безотговорна. Искате да знаете защо? Защото искам децата ми да станат самостоятелни, инициативни и отговорни.

Работя в детска градина и наблюдавам редица примери на родителска хипер опека. Ясно помня тригодишния Славик. Майка му смяташе, че той е длъжен винаги всичко да изяжда, иначе ще заслабне. Не зная как са го ранили вкъщи, но при нас дойде с видими нарушения на апетита. Той механично поглъщаше всичко, което му се даваше. При това се налагаше да го храним, понеже "той още не може самичък". И така храня го първия ден и не забелязвам никакви емоции на лицето му: поднасям лъжичката - остата се отваря, храната се гълта.


- Харесва ли ти кашата?
-Не.
При което отваря устата и гълта.
- Исша ли още? - поднасям лъжичката. - Не - все така равно отвръща той и гълта.
-Ако не ти се яде, не яж?
Очите на Славик се ококориха. Той не подозираше, че това е възможно.
Отначало Славик се наслаждаваше на правото си да отказва храна и само пиеше компот.  А после започна да си иска допълнително от онова, което харесва и да бута чинията с това, което не иска. В него се появи самостоятелен избор. Малко след тгова спряхме да го храним с лъжичка, понеже храната е естествена потребност. И гладното дете се храни само.


Ленива майка съм. Мързеше ме дълго да храня децата си, затова, когато станаха на годинка им връчиш лъжицата и сядах с тях на масата. В рамките на половин година се бяха научили да използват и вилицата.


Друга естествена потребност е ходенето до тоалетна. Славик я вършеше в гащите. Майка му ни беше казала да го слагаме на тоалетната на всеки 2 часа. "Вкъщи го слагам на гърнето и го държа там, докато не си свърши всичко." В детската той чакаше някой да го заведе до тоалетната, недочаквайки мокреше панталоните и дори не се сещаше да ги свали и да помоли за помощ. В рамките на седмица проблемът беше решен.
"Искам да пишкам - гордо обявяваше Славик пред групата и отиваше в клозета.


Мързелива съм. В почивните дни обичам да спя до късно. Една събота се събудих към 11. Моят 2-годишен син гледаше филмче, облечен в домашни дрехи. Включил си сам телевизорът, и диск си намерил. А по-големият, който е на 8, не беше вкъщи. Вечерта помоли да отиде с приятелче и родителите му на кино. Казах, че не ми се става толкова рано. И ако иска да отиде, да си навие будилника и да се оправи сам. Явно му се ходеше, защото не се успа... Аз, разбира се, също си бях навила будилника, слушах как той се оправя и излиза и после изчаках есемеса на другата майка, че всичко е наред, но за сина ми всичко това остана зад кадър.


Освен това ме мързи да му проверявам ученическата раница, екипа за самбо и да му суша нещата след плуване. Също така да уча с него (впрочем доста добре се справя). Боклукът също не обичам да изхвърлям, затова го хвърля той на път за училище.
Освен това имам наглостта да го помоля да ми направи чай и да ми го донесе, докато работя на компютъра. Подозирам, че с всяка следваща година ще стават все по-мързелива.


Но когато при нас идва баба, се случва удивителна метаморфоза. Големият внезапно забравя, че може сам да си учи уроците, да си топли обяда, да си приготвя раницата. Даже започва да го е страх да спи сам в стаята - баба му трябва да стои с него, докато заспи. Нея никак не я мързи.